Семейство отишло в Дисниленд. След три изморителни дни, те най-накрая се отправили към къщи.

Когато си тръгнали синът махнал с ръка и казал:

– Довиждане, Мики.

Дъщерята изпратила въздушна целувка и казала:

– Довиждане, Мини.

Бащата, изморен и изтощен, едва помахал с ръка:

– Довиждане, пари.

Това е един много красив район на Буенос Айрес в Аржентина.

Туристи от цял свят се стичат тук, за да видят цветните къщи и да вземат уроци по танго.

Проблемът е, че цветните къщи, които примамват туристите от брошурите, са разположени на една и съща улица, която е доста малка и опасна за разходка.

Много хора разказват за кражби на улицата и измами в местните барове и ресторанти.

Отзвукът от примитивния канибализъм можем да видим всеки ден.

Ако погледнем околните и анализираме поведението им, то винаги ще се намери човек, който изпитва удоволствие да клюкарства за другите. И това са хора, които са образовани и възприемат себе си като морални.

Съвременните медии  по всякакъв начин подкрепят нашите не съвсем културни стремежи. Словесното „изяждане“ се демонстрира всеки ден по телевизията, усмихвани се от страниците на „жълтите“ вестници и списания. Интернет е всеобщ ресторант, където се извиват и трошат кости, без някой да се стесняват от начина си на изразяване, нямайки страх от наказание.

„Добрите стари времена“, когато се клюкарстваше в къщи и на работното място, не са отменени.

Чистото преследване неподхождащо на всеки сътрудник в колектива или на детето в класа, се изявява като всеобща омраза и враждебност към другите. Не случайно такава ситуация се описва като „изядоха го“.

Така нашите първобитни чувства пробиват не много здравия културен слой и ние продължаваме да „изяждаме“ събратята си.

За това съвременния канибализъм е не само “ мълчанието на агнетата“ и докладите за престъпленията, а и словесното унищожаване на своя ближен.

Една жена, която наскоро се била омъжила, се оплакала на приятелката си:

– Моят мъж е постоянно пиян.

– Щом си знаела, че пие, защо си се омъжила за него? – попитала приятелката.

– Нямах представа, че той е постоянно пиян, докато веднъж той не дойде в къщи съвсем трезвен.

Военните действия, в които се използват отровни газове, датират от 4 в. пр.н.е.

Сведения за тях намираме в ръкописите на „моистите“, секта основана от философа и реформатора Мо Ду.

В древните писмени хроники на моистите четем за мехове, използвани за пръскане на отровни газове в тунелите на врага.

Тези мехове, изработени от волска кожа са били свързани с пещи, в които са горели изсушен синап и други растителни отрови, които са предшествениците на иприта, използван в окопите на Първата световна война.

Употребата на отровни газове е естествена последица от древния обичай за опушване на китайските къщи. Опушването е било използвано като метод за унищожаване на вредителите в домовете.