През 18 век градовете са миришели лошо. Тогава не е имало точно определени места, където да се изхвърлят разлагащите се продукти и навсякъде е имало благоприятна почва за развитие на бактерии и…болести.
Така всяка съзидателна и разрушителна дейност се е съпровождала с неприятна миризма. И разбира се най-голямата смрад се е разнасяла от Париж, нали по това време той е бил най-големия град във Франция.
Може би за това Париж е наброявал около дузина парфюмеристи. Шест от тях живеели от дясната страна и шест от лявата страна на мост, съединяващ десния бряг с остров Сите.
Този мост и от двете страни така плътно е бил застроен с четириетажни къщи, че от нито едно място на него не можело да се види реката.
Всъщност, мостът е смятан за един от най-модните квартали на града. Тук са се намирали известни магазини, където свои стоки са предлагали ювелири, резбари на черно дърво, най-добрите производители на перуки, куфари, ръчни чанти и портфейли, на бельо и чорапи, рамки за картини, ботуши за езда, майстори на бродирани пагони, кръгли златни копчета и закопчалки.

Много често се появяват информации за различни къщи и вили с интересна архитектура. Такъв  е и този, за който искам да ви разкажа.
Интересното е, че този дом плава върху езеро в Канада. Ако къщата е далече от брега до нея може да се достигне на лодка.
Този вид къщи са поставени на стоманени потони, които позволяват на конструкцията безопасно да се движи по вода, независимо от нивото на водата.
Интересно е как живеят хората вътре?
Навярно много от нас биха искали да пробват да поживеят в такъв дом. Хубавото е, че в езерото няма вълни и от морска болест, обитателите на подобна постройка, няма да страдат. А рибарите всеки ден, когато поискат могат да снабдяват дома с прясна риба.

Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.