Архив за етикет: къщи

Не могъл да дочака

Трима християни се събрали, за да признаят един на друг слабостите си:

Първият казал:

– Когато видя крупна сума пари, не мога да устоя на изкушението да си взема малко от тях.

Останалите двама казали:

– Добре, ще се помолим за теб.

Вторият споделил:

– А моята слабост е, че когато видя красиво момиче в църквата, не мога да й се нагледам.

Останалите двама заявили:

– Ще се помолим за теб.

Третият нетърпеливо заявил:

– Аз много обичам клюките. Едва ще дочакам да се прибера в къщи, за да разкажа на всички какво съм чул.

Невидимото

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.

Плаващ град в Шотландия

Съгласно замисъла, П-образната форма ще се появи на южния бряг на река Клайд  до Глазгоу.
През залива ще бъде построен плаващ път около, който ще се появят дву-и триетажни къщи, градски къщи, хотели, офиси, магазини, ресторанти и яхтено пристанище.
Речния град ще бъде екологично чист. Тук ще посади много зеленина, битовите отпадъци ще се събират със специална баржа, а колите на местните жители ще бъдат заменени с катери. Всеки дом ще има собствен док.
За да се придвижи из населеното място човек може да вземе под наем някакво плавателно средство.
Изграждането на града е в рамките на мащабната реконструкция на бреговете на река Клайд. Според предварителни изчисления построяването на града ще струва 30 милиона евро.
Експерти смятат, че проектът ще привлече вниманието на много инвеститори. Този град ще бъде една от основните атракции на Шотландия, както и център на стопанския живот на Глазгоу.

Необичайното село Ейн Ход

Това селище е изключително населено от хора на изкуството. То се намира в северната част на Израел.
В него живеят предимно художници, скулптори и музиканти. Те подържат студия и галерии, които са открити за обществеността.
Селото се намира на хълм, заобиколен от маслинови горички, с изглед към Средиземно море.
Ейн Ход става колония на художниците през 1953 година.
Хората са много приятелски настроени и спокойни.
Улиците са пълни с изложени книги.
В това село животът тихо си тече. Някои къщи се реставрират, а други се строят наново.

Една майска вечер

Майската вечер беше прекрасна. Просто беше невъзможно да остана в къщи. Разхождах се по околните поляни, а самотата ме навеждаше на дълбок размисъл.
Стигнах малко възвишение, на което цъфтяха иглики, глога ухаеше така силно, че ме омайваше.
Тук имаше и няколко брези. Едната беше прорасла по необичаен начин, стъблото ѝ образуваше чудно място за сядане. Там седях почти всяка вечер и си мислех за какво ли не.
Някъде отвъд ливадата бе кацнала кукумявка и се обаждаше от време на време.
Много ми се искаше да имам някой до себе си, с когото да си побъбря. Но всички къщи наоколо тънеха в тъмнина. И млади и стари отдавна бяха по леглата си и спяха дълбоко.
Запътих се към къщи. Пътят бе празен и тих. Отворих вратата, а заспалата къща ме примамваше към леглото. Докоснах възглавницата и сънят ме понесе на невидимите си крила…..