Капибарата е най-големият гризач в света. Те са гигантски морски свинчета и живеят на групи, както в родината си Южна Америка.
В една туристическа база в Перу едновременно били спасени две животни кипибара, която нарекли Чарли и куче на име Пачо. След като бил спасен, Чарли бил държан в едно местно семейство като домашен любимец.
Кипибарата е много мило животно, но е лош домашен любимец. За това спасителите на Чарли решили да го пуснат на свобода, но той продължавал да се връща в къщата и да търси Пачо.
Днес Пачо и Чарли са неразделни. Ако Чарли плува твърде дълбоко, когато двамата плават, Пачо го спасява, а на свой ред, Чарли често изчиства храната, за да я споделя с Пачо.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.

Човек всъщност не може да има чак толкова много любими произведения, както не може да има и много истински приятели. Но обикновенно с тях задръстваш къщата си. Не е ли по-добре да разполагаш с малко повече свободно място за себе си и за приятелите си?
И се питам дали тази жажда да имаш възможно повече и по-разнообразни неща не е всъщност тъй безплодна и изпепеляваща, както похотта на ония женкари, които ненаситно скачат от жена на жена и които при целия огромен брой на завоеванията си всъщност нито веднъж не са изпитали истинската любов.
Но каква полза от такива разсъждения, щом те идват не преди, а подир случилото се.

За Наум от Гизмо разказват, че бил сляп с двете очи. Двете му ръце били ампутирани, двата му крака били отрязани, а тялото му било покрито с циреи. Полагали носилката му в съдове с вода, за да не лазят мравките по него. Веднъж носилката му била положена в разрушена къща и хората поискали да я преместят. Тогава той им казал:
– Първо изнесете покъщнината, а после моята носилка, понеже докато тя е вътре, тя няма да се срути.
Те изнесли покъщнината, а после и носилката и миг след това сградата рухнала. Тогава го попитали:
– Щом си толкова праведен, защо са ти се изсипали всички тези злочестини?
Той отговорил:
– Аз съм виновен за тях. Веднъж вървях към дома на тъста си и водех три магарета с товар: едното с храна, второто с питиета и третото с най-различни деликатеси. Срещнах един човек и той извика: „Моля те, дай ми нещо да ям.“ Аз му казах: “ Почакай докато сляза от магарето си.“ Когато слязох и погледнах, човека беше умрял. Падна върху него и казах: “ Дано очите ми, които нямат милост да ослепеят; дано ръцете ми, които нямаха милост към теб да бъдат отрязани; дано нозете ми, които нямат милост към теб, бъдат отрязани“. Но не намерих покой, докато не казах: „И тялото ми да се покрие с циреи““.
Тогава те казали:
– Горко ни, че те виждаме такъв!
А той им казал:
– Горко на онзи, който щях да бъда, ако не ме виждахте такъв сега.!

Утринното слънце вече изливаше лъчите си по планинските върхове и макар долините да бяха още в сянка, те се усмихваха весело в очакване на новия ден, който настъпваше. Селцето, изцяло оградено от хълмове, извисяващи се  наоколо, като че бе прекарало спокойна нощ, заслонено от огромната длан на Твореца.
Всяка къща се виждаше ясно. Куполите на двете черкви се издигаха високо и от слънчевите лъчи позлатените им покриви грееха по-ярко. Кръчмата беше оживена, а от пред се забелязваше фигурата на стария стопанин, с цигара в уста, наблюдаващ пътя.
Пръснати над околните планини къдели мъгла се носеха нанякъде. Някои пълзяха ниско в долината, други се издигаха високо към върхарите, а трети плуваха в златистото сияние на слънцето. Земята и небето се бяха слели. Гледката спираше дъха.
Сякаш за да се добави и чарът на познатото и обикновеното, внасян от природата в подобни сцени, по шосето затрополи рейсът и водачът наду клаксона. Ехото поде звука и го превърна в красива и богата мелодия. Огромните възвишения изпълняваха заедно концерт, като всяко поотделно се включваше със своята нежна мелодия.