Юбилейният рожден ден на мокасините флорентинска модна къща е решила да отпразнува със специална изложба в музея на Флоренция Gucci и ще остане отворена за публиката до ноември 2013.
Познатите на всички мокасини са изобретени през 1953 г., когато синът на основателя на Guccio Gucci – Алдо е решил да разшири семейния бизнес, добавяйки към съществуващите асортименти и обувки.
Тъй като обувките „за безделници“ са станали много популярни, носят ги с удоволствие навсякъде по света. На изложбата се представени мокасини, създадени от най-различни материали, като се почне от 50-те години до наши дни. Те са с неизменната метална закопчалка и символ Gucci. Тук можете да видите мокасини на знаменитости като Мадона, Брат Пит, Джоди Фостър.

Капибарата е най-големият гризач в света. Те са гигантски морски свинчета и живеят на групи, както в родината си Южна Америка.
В една туристическа база в Перу едновременно били спасени две животни кипибара, която нарекли Чарли и куче на име Пачо. След като бил спасен, Чарли бил държан в едно местно семейство като домашен любимец.
Кипибарата е много мило животно, но е лош домашен любимец. За това спасителите на Чарли решили да го пуснат на свобода, но той продължавал да се връща в къщата и да търси Пачо.
Днес Пачо и Чарли са неразделни. Ако Чарли плува твърде дълбоко, когато двамата плават, Пачо го спасява, а на свой ред, Чарли често изчиства храната, за да я споделя с Пачо.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.

Човек всъщност не може да има чак толкова много любими произведения, както не може да има и много истински приятели. Но обикновенно с тях задръстваш къщата си. Не е ли по-добре да разполагаш с малко повече свободно място за себе си и за приятелите си?
И се питам дали тази жажда да имаш възможно повече и по-разнообразни неща не е всъщност тъй безплодна и изпепеляваща, както похотта на ония женкари, които ненаситно скачат от жена на жена и които при целия огромен брой на завоеванията си всъщност нито веднъж не са изпитали истинската любов.
Но каква полза от такива разсъждения, щом те идват не преди, а подир случилото се.

За Наум от Гизмо разказват, че бил сляп с двете очи. Двете му ръце били ампутирани, двата му крака били отрязани, а тялото му било покрито с циреи. Полагали носилката му в съдове с вода, за да не лазят мравките по него. Веднъж носилката му била положена в разрушена къща и хората поискали да я преместят. Тогава той им казал:
– Първо изнесете покъщнината, а после моята носилка, понеже докато тя е вътре, тя няма да се срути.
Те изнесли покъщнината, а после и носилката и миг след това сградата рухнала. Тогава го попитали:
– Щом си толкова праведен, защо са ти се изсипали всички тези злочестини?
Той отговорил:
– Аз съм виновен за тях. Веднъж вървях към дома на тъста си и водех три магарета с товар: едното с храна, второто с питиета и третото с най-различни деликатеси. Срещнах един човек и той извика: „Моля те, дай ми нещо да ям.“ Аз му казах: “ Почакай докато сляза от магарето си.“ Когато слязох и погледнах, човека беше умрял. Падна върху него и казах: “ Дано очите ми, които нямат милост да ослепеят; дано ръцете ми, които нямаха милост към теб да бъдат отрязани; дано нозете ми, които нямат милост към теб, бъдат отрязани“. Но не намерих покой, докато не казах: „И тялото ми да се покрие с циреи““.
Тогава те казали:
– Горко ни, че те виждаме такъв!
А той им казал:
– Горко на онзи, който щях да бъда, ако не ме виждахте такъв сега.!