Крачеше нервно в стаята, а мислите му течаха бързо, като придошла река. „Знам къде греша, но ми трябва малко късмет.  Но аз съм късметлия, имам дъщеря, която е най-доброто момиче на света. Какъв по-голям късмет от този искам. Вярно е, че рядко се виждаме, но сега тя работи здраво, а и скоро ще се омъжи. Навярно трябва да благодаря на Бога, че имам някой, който означава нещо за мен. Тя никога не ми прости, че не опазих котката ѝ. Толкова много страдаше тогава, но аз не ѝ се извиних“.

Мъжът беше обронил глава и тъжно се вглеждаше в мрака.

На другия ден я видя. Това беше неговата Диди. Когато младата жена приближи, той успя само да каже:

– Сигурно си решила да се увериш, че съм жив и здрав?!

– Да снощи доста се колебаех, – каза спокойно тя.

– Но все пак се реши! – възкликна той със светнал поглед.

– Има неща, които исках да разбера ……

– Диди, съжалявам, всичко е такава каша. Съжалявам, че загубих котенцето, което толкова много обичаше. Най-много съжалявам, че загубих теб. Но това стана не защото не те обичах, Диди, …

– Естествено.

– Ти не ми вярваш, но не знаеш какво означава да си пристрастен към нещо, което те кара да рушиш всичко ценно в живота си. Знам, че звучи така, сякаш не искам да поема отговорност, но Диди, аз водя непрекъснато тази борба, наистина го правя или се опитвам поне ….

– Татко…..

– Това е по-силно от мен…. Няма значение, едва ли ще ме разбереш. Не търся и прошка, щом съм такъв скапан човек, макар и твой баща. Съжалявам, съжалявам…….

– О, татко, татко…..

– Искам да ти кажа, че те обичам и че ти си най-важното нещо в живота ми. Щом изляза от тук, ще изкупя вината си, обещавам ти.

Той млъкна, а тя се взря в пропитите му с болка очи. Какво можеше да му каже?

Проблемът не беше в това, че баща ѝ не я беше обичал, а това, че той неумело е показвал любовта си, а тя не беше го добре разбрала.

Ето защо великото отмъщение, което беше приготвила за него и което бе обсебило живота ѝ, се оказа едно недоразумение.

В Китай се смята, че тиквата носи късмет и богатство, както и развитие на умствените способности при децата.
Тези скулптори, за които става въпрос, просто се отглеждат на корена, чрез предизвикване на определени деформации.
Най-популярните скулптури са тикви с изображения на Мао Цзедун, Буда, монаси, дракони, Санта Клаус и всички онези, които привличат вниманието на туристите.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.

Въпреки че много растения предпочитат да цъфтят всяка година, сред тях има и такива, които не престават да цъфтят през цялата година, а има дървета и храсти, които цъфтят много рядко, понякога веднъж на 100 години!

Да видиш рядко цъфтящо растение по време на цъфтежа е рядък късмет. За любителите ботаници това се случва един път в живота.

Навярно не сте чували за растението ядещ овце. То не случайно е получило такова странно име. Това растение наистина може да убие животно.

Puya chilensisobladaet има остри шипове, които могат да прободат малко животно. Ако то не може да излезе от „капана“, умира от глад. Предполагат, че това растение лови животни, за да се храни от тях.

То цъфти с красиви гигантски цветове веднъж на 15-20 години. Може да се пригоди за прогонване на кучета и вредители.