54-годишната американка Карен Мърдок е щастлива собственичка на най-умния кон в света. Той знае как да седи и да донася пръчка, като куче. Познава числата до 19 и брои по команда.
Преди 10 години, той участвал в състезания, но нямал особен успех. Бившите собственици нацяло престанали да се грижат за него. Той станал кожа и кости, но изведнъж се появила Карен и го взела в дома си.
Тя много обичала конната езда и искала да участва в състезание. Още от пръв поглед Карен разбрала, че пред нея стои умен кон. На него му било по-лесно да заобиколи, отколкото да прескочи бариерата. Жената разбрала, че коня не е за състезания и започнала да го обучава с команди за кучета.
Конят можел дота дълго да се концентрира, над това, което му се говорело. За това той лесно научил командите: „Ела при мен“, „Седни“, „Дръж“.
Можел да се задържа и на задните си крака. Използвайки метода на повторенията, Карен научила коня да различава фигурите и цифрите.
В резултата на това 19 годишният кон бил вписан в книгата на Гинес за най-голям брой разпознати числа.
Съпругът на Карен и нейната 37 годишна дъщеря горещо подкрепят дружбата й с коня. Те също много го харесат и обичат.

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.

За сега се смята, че кучетата виждат света само в черно и бяло, което им позволява само да правят разлика между различните нива на яркост. Напоследък обаче, руски учени са експериментирали и са заключили, че кучетата могат да различават някои нюанси на цветовете.

Учените твърдят, че кучета имат само два „конуса“ за цветовото пространство, а не три, както е при човека и могат да различават само два цвята син и жълт. Установено е, че тези четирикраки приятели могат да различават и отенъци на тези цветове.

В един експеримент включващ осем кучета листа с различни нюанси на цветовете са били поставени над купичките с храна. Специалистите отпечатали четири листа хартия с тъмно жълт, тъмно син, светло жълт и син цвят. Например, тъмно-кафяво листо закрепили над купата с най-вкусната кучешка храна – сурово месо. Животните трябвало да са запознаят със съдържанието на всички хранилки и да намерят връзка с нюансите на цветните листове.

След три опита кучетата са се научили безпогрешно да определят тази хранилка, в която стои най-привлекателната храна и веднага тръгват към тъмно жълтия лист.

В резултат на експериментите, учените са заключили, че кучетата виждат не само синьо и жълто , но също така правят разлика между различните нюанси на тези цветове.

Един човек бил много жаден и тръгнал към реката. На там се насочило и едно куче. То също искало да пие вода.

Когато животното погледнало в реката, там видяло друго куче. Това било неговото отражение, но то се изплашило.

Кучето залаяло и се отдръпнало, но жаждата му била толкова силна, че то се върнало при реката отново.

Накрая, въпреки страха си, то скочило във водата и отражението изчезнало.

Това послание не е случайно. Тази мъдрост ни предоставя Бог чрез нагледен пример.

Да се противопоставим срещу страха, за да извършим нужното на времето му.

Живяло някога едно голямо семейство. Дошло време да се преместят на друго място. Когато всичкия багаж бил вече изваден и натоварен, между възрастните и децата започнал сериозен спор.
Едни били „за“, а други „против“ да се всеме дворното куче с тях.
И този, от чиито зъби се страхувал в полунощ крадеца, лежал и внимателно слушал човешкия разговор.
„На тях вече не съм им нужен…..трябва ли изобщо да живея“?
…И повече не се надигнал, а покрил с лапи главата си.
Едно поколение по-късно, семейството отново трябвало да се премести на по-слънчево място.
Бившите деца стояли около багажа и спорели, дали да вземат старите с тях или не……