Жената се върнала в къщи след едно уморително ходене в козметичния салон. Тя била много огорчена, че дори и най-добрите специалисти не могат да й върнат младостта.
Скарала се с мъжа си, че не е изхвърлил боклука. Развикала се на децата да съберат разхвърляните си играчки. И на края оскърбила старата си майка, която се опитвала да я успокои. Тази буря от скандали и недоволство продължила три-четири часа.
Накрая разбирайки, че не е права, жената се затворила в спалнята, застанала на колене и започнала да се моли:
– Господи, дай ми търпение! Дай ми сили спокойно да понасям всички незгоди на живота и да не се дразня от всяко нещо! Нека да намеря общ език с близките си хора! Господи, помогни ми  да сдържам гнева си! Господи, дай ми търпение…. – гласът й ечал из цялата къща.
Децата изплашено слушали нейните викове. Мъжът й, който цяла вечер не проронил нито дума, тъжно погледнал към вратата. А майка й, която приготвяла вечерята в кухнята, спокойно но доста високо казала, за да я чуе дъщеря й:
– Бог всеки ден дава на всички търпение. Само, че някой само искат и искат. Всевишния дава, но те не взимат.

Ако хората на Дания решат да дадат на страната си ново име то със сигурност ще я нарекат „Земя на сандвичите“. Нищо чудно, че сандвичът е наречен цар на кухнята.

Ценителите на датската кухня познават от 200 до 700 вида от този деликатес, като се започне от филийка намазана с масло и се стигне до многопластовия сандвич наречен „Любимя сандвич на Ханс Кристиян Андерсен“.

Той се състои от няколко слоя с бекон, домати, черен дроб, пастет, желе и бели репички, разделени от филийки хляб. Яде се, като се премахва слой след слой.

За това, колко са популярни сандвичите в Дания, говори следния факт. В много градове има специализирани магазини за продажба на сандвичи. Един от най-известните ресторанти в Копенхаген „Оскар Давидсен“ е специализиран само върху сандвичи и дори получава поръчки от чужбина.

В света все по-често се усеща увлечението по японската кухня. Днес даже е разработена диета на суши.
Съвсем наскоро, Асоциация на диетолози от Австралия, страна, в която широко е разпространена японска храна, заяви, че редовната консумация на суши създава сериозни проблеми със здравето

Проблема е в йодът, който се съдържа в морските водорасли, които се използват за подготовка на рула и суши. В тези водорасли има много йод. Ние знаем, че липсата на йод е вредно за здравето. Въпреки това, както често се случва, свръхдоза от химичен елемент в диетата е много по-опасно, отколкото недостига му.
Свръх доза от йод води до: силно главоболие, честото ходене в японски ресторант довело много хора до мигрена, развитие на гнойни поражения по кожата, отоци, постояни болки в ставите, диарии, безсъние и силно нервно превъзбуждане.
Количеството йод, от което човек се нуждае дневно е в зависимост от неговата възраст и някои други функции. Установено е, че:
Деца под една година трябва да получават ежедневно 50 мг йод; деца на възраст от две до шест години – 90 микрограма; юноши и възрастни – 150 мг; хората на възраст над 65 години – 100 микрограма; бременни жени и кърмачки – 200 мкг.
В една порция суши, ако в състава ѝ влизат водорасли се съдържат 92 микрограма йод.
Така че помислете колко често можете да ядете суши, така че това да е безопасно.

Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.