Коренът на всяка нерешителност е страха. Ние всички имаме различни видове страхове. Страхуваме се, че ще направим грешки и ще се злепоставим, че няма да можем да завършим това, което сме започнали. Страх ни е, че не сме достатъчно добри.
Всяко едно опасение ни пречи да вземем решения. “ Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо“.
Не бива да се притеснявате за това какво другите хора мислят за дадено нещо, например, че всичко ще свърши зле, защото страхът от неодобрението е винаги по-лош от самото неодобрение.
Как да се отървем от страха? Има само един начин: Приемете го, и се движете срещу него. Или направите това, от което ви е страх най-много!
Единствената противоотрова срещу страха, е вярата. Трябва да се доверяте на Бог и да започнете да се движите.
Смелостта напредва, въпреки страха си. Куражът идва, защото сте уплашени до смърт, но вярвате, че това, което Бог иска да направите, можете да го направите.
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“.
Бог подкрепя тези, които се движат с вяра. Така че тук е въпрос, който трябва да си зададем: Кога е необходимо, да се доверяваме на Бог? Наистина ли му вярваме или чакаме, докато не опитаме нещо, което не може да се направим със собствени сили?
Не винаги знам какво решение трябва взема, но се подготвям и тръгвам с вяра. Избора определя съдба ни. Предай се на Господа, и Той ще ви даде мъдрост и смелост, за да успеете.
Архив за етикет: кураж
Как конете се предпазват от нападение
Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.
Право на избор
Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.
Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.
– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.
– Дони.
Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи. Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.
– Здравей, – усмихна му се тя
– Здрасти, – начумерено поздрави Дони
– Искаш ли да влезеш?
– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.
– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?
– Не, благодаря. Как се чувстваш?
– Отвратително, – наведе глава Таня.
Настъпи дълго мълчание.
– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.
Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.
– От упойката е, предполагам, – каза той.
– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.
– Научих ……
– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.
– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…
– Нещастен? – погледна го учудено Таня.
– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?
– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?
– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..
– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.
– Не те разбирам.
– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.
Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.
Кой е пленникът у нас
Спомняте ли си анекдота за палача, който толкова изкусно резнал шията на осъдения, че главата останала на мястото си? И осъденият попитал:
– Е, и какво?
– Ами завърти си главата, – отговорил му палачът.
Завъртете си главите и вие.
Опитайте се да обедините всички, които искат да са свободни.
Опитайте се да излезете изпод контрола на държавата.
Опитайте се да отнемете от чиновниците корупционния им хляб.
Опитай те се да възпитате децата свободни, поне своите.
Опитайте се да имате за всичко това достатъчно пари и кураж.
Тогава ще се разбере кой е пленникът у нас.
Знанието
Понякога, вниманието, което се налага да отделям на подробностите и мисълта, че ми трябват цели часове, за да достигна това, което могат другите, ме кара да се бунтувам. Но бързо възвръщам куража си и с усмивка прогонвам разочарованието от сърцето си.
В крайна сметка, всеки, който е решил да стигне до истинското познание, трябва сам да изкачи хълма на мъчението.
След като няма павиран друм до върха, аз трябва да се катеря на зигзаг по пътечките, които сама съм открила. Многократно се подхлъзвам, падам, стоя дълго на едно място или се движа по ръба на пропастта, губя кураж, но после поукрепнала пъпля, напредвам по-малко, добивам смелост, ставам нетърпелива и се изкачвам по-високо.
От там съзирам разширяващия се хоризонт. Всяка борба е вече победа. Още едно усилие и достигам облаците, сините дълбини на небето, висините на моите мечти.
Знанието е сила. По-скоро, знанието е щастие, защото да притежаваш знание, дълбоко и истинско, означава да разпознаваш истината от лъжата, низостта от величието. Да опознаеш мислите и делата, белязали човешкия прогрес, означава да чувствуваш мощното сърцебиене на любовта през вековете. И ако в тези пулсации не усетиш божествения стремеж, значи наистина си глух за хармонията на живота.