Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесятница обръща следствието от Вавилонската кула. Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици ги призова към единство.
Духът носи единство като ни помага да говорим „в един глас“. В първата християнска общност в Йерусалим непосредствено след Петдясятница „всичко им беше общо”, „а множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Такъв трябва да бъде отличителният белег на петдесятната общност на Христовата църква във всички времена.
Светият Дух ни прави едно цяло, в което всеки от нас е различен. На Петдесятница многото езици не се премахнаха, но това не е причина за разделение, защото всеки говори на собствения си език както преди, но по силата на Духа разбира другия.
Животът в Духа притежава неизчерпаемо многообразие.

Ураганите могат да бъдат спрени, твърдят учени от Станфордския университет. Те провели компютърни симулации, които показали, че поставянето на огромни вятърни турбини в океана, близо до Ню Орлианс, ще отслаби урагана Катрина с 79 %. Поставяне на турбини в близост до Ню Йорк ще намали въздействието на урагана Сенди с 34%.
Ако такъв проект се осъществи, той ще бъде грандиозен.  За него ще се изискват 78 000 турбини на височина 100 м, с дължина на лопатките 127 метра. Монтажа ще се извърши върху площ от 35 000 кв. м. км и турбините ще бъдат на разстояние 650 метра една от друга.
Всичко това може да изглежда като мираж и лудост, но според учените, тези вятърни електростанции ще се отплати с течение на времето. Освен да отслабват урагани, огромните масиви ще позволят да се закрият опасни за околната среда ядрените и други електроцентрали.
Освен това изчисленията показват, че проектът ще бъде по-практичен.  Властите в Ню Йорк възнамеряват да изградят вълноломи на обща стойност 20 милиарда. За разлика от тях, ветрените турбини не само че са по-ефективни, но могат да донесат и известна печалба.
Поставянето на турбините в океана е обосновано. Първо, ветрове там духат непрекъснато. Второ, особеностите за формиране и движение на бурите ще помогне постепенно да се подтисне силата на бурята в резултат, на което урагана не може да атакува с пълна мощност електростанцията. В лабораторията на Националния център за възобновяема енергия се търси начини за укрепване на кулите и перките.
Разбира се, всички изводи се основават само на теоретични изчисления. Дали този проект има бъдеще трудно е да се каже.

В Лондон вече има небостъргач, който “ разтваря“ коли, а сега в Южна Корея се планира да се изгради „невидим“ небостъргач. Правителството скоро ще даде зелена светлина за изграждането на кулата от 1476 фута, наречен „Безкрайност“ в град Инчеон.
Кулата, която е разработена от американската архитектурна фирма, се очаква да побере кинотеатър, влакче в увеселителен парк и аквапарк, но най-интересното е, че ще бъде невидима.
Тук няма никаква магия и не са нужни свръхспособности. Трикът се осъществява чрез 500 светодиодни прожектора и камера на три различни височини на шестте страни на зданието.
„Невидимостта“ на небостъргача ще работи само в определено време и под определен ъгъл на наблюдение. Въпреки това може да се случи авиокатастрофа, но създателите на проекта казват, че кулата е безопасна за въздушните движения, защото когато е в режим на „невидимост“ тя свети с червени предупредителни знаци.

Кулата на Джон Хенхок е 60-етажен небостъргач в Бостън, който бе открит през 1976 година.

Поради постоянното термично напрежение, на което били подложени панелите на зданието, неговите прозорци излитали, преминавали около стотина метра и се разбивали в асфалта.

В крайна сметка били заменени 10 хиляди стъкла. Общата стойност на ремонта е възлизала на 5 милиона долара.

Още едно недомислие на архитектите. Зданието не можело да устои на силния вятър, поради което конструкцията силно се клатела. Това предизвикало пристъпи на повръщания по горните етажи.

Какъв бил полученият урок?

При строителството на такива големи големи постройки, като небостъргачите, незначителните фактори влекат след себе си значителни последствия.

На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.

Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.

Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.

Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.

След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.

Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.