Майската вечер беше прекрасна. Просто беше невъзможно да остана в къщи. Разхождах се по околните поляни, а самотата ме навеждаше на дълбок размисъл.
Стигнах малко възвишение, на което цъфтяха иглики, глога ухаеше така силно, че ме омайваше.
Тук имаше и няколко брези. Едната беше прорасла по необичаен начин, стъблото ѝ образуваше чудно място за сядане. Там седях почти всяка вечер и си мислех за какво ли не.
Някъде отвъд ливадата бе кацнала кукумявка и се обаждаше от време на време.
Много ми се искаше да имам някой до себе си, с когото да си побъбря. Но всички къщи наоколо тънеха в тъмнина. И млади и стари отдавна бяха по леглата си и спяха дълбоко.
Запътих се към къщи. Пътят бе празен и тих. Отворих вратата, а заспалата къща ме примамваше към леглото. Докоснах възглавницата и сънят ме понесе на невидимите си крила…..

Кукумявките поглъщат малките животинчета цели, а после изстрелват козината и костите като сачми.
Морската звезда е прочута със своите маниери на хранене. От тях стомаха ти може да се преобърне.
Тя обича да похапва загниваща риба и други подобни вкусотии. В решаващия момент свива мускулите си дотолкова, че стомаха й изкача от устата. Тогава храносмилателните сокове разграждат разлагащата се плът на жертвата.
А после иди казвай, че се храня отвратително!