През деветдесетте години на XIX век в Москва в цеха за играчки „Детско възпитание“ на А. Мамонов донесли от Япония фигурки от плешивия стар мъдрец Фукурума. Те се състояла от няколко вложени една в друга фигурки. Стругарят Василий Звьоздачкин работещ в този цех направил подобни дървени фигурки, които влизали едни в други, Художникът Сергей Малютин нарисувал върху тях момичета облечени в руски стил.
Днес матрьошки се правят в различни цехове из Русия.
За да ги направят първо подбират подходяща дървесина. Тя трябва да е по-мека. За целта вземат липа, бреза или елша. Дърветата обикновено са отсечени в началото на пролетта. Сваля се кората, но не напълно, така че по време на сушене дървесината да не се напуква. След това дървеният материал се складира и суши в продължение на няколко години в добре проветрено помещение.
Обработката на дървесината започва, когато тя не е изсъхнала, но и не е сурова. Всяка част се изработва като минава през десетки операции. Най-малката кукла, която не се отваря се прави първа. След това се пристъпва към следващата фигура, в която влиза първата. Частта с необходимата височина се обработва и се разделя на две части горна и долна. Първо се прави долната част. Издълбава се дървесината от вътрешността. Същото се прави и с горната част. Двете половинки така се изрязват, че вътре да може да се постави малката кукла и да се затворят. Този процес се повтаря и за следващите по-големи кукли. Броят на куклите може да бъде различен.
Накрая всяка кукла се покрива с лак. Окончателно се изсушава и полира, след което художникът започва да рисува. Той използва предимно маслени бои.
Архив за етикет: кукла
28-годишен японец се е оженил за възглавницата си
Лий Джин-Гу не може да се раздели с любимата си възглавница. За това решава да покаже на всички колко много я обича. Прегръща я и се оженва за нея.
Възглавницата е направена под формата на герой от аниме или хентай. Най-интересното е, че всички фигури на възглавниците му са направени в цял ръст. По този начин японският тинейджър се сближил със своите анимационни герои, а като възрастен се борил със самотата си.
Лий Джин-Гу направил специална сватбена церемония в Токио, поканил гости и съответно били приготвени различни ястия. Булката, разбира се, била в сватбена рокля.
Приятелите му казват, че куклата – възглавница напълно го е завладяла и където и да ходи, каквото и да прави, тя навсякъде го придружава.
Нощ на чудесата
В стаята е тихо и светло. Луната се огледа в прозореца. На улицата е спокойно и пада бял, пухкав сняг. На малкото момиченце съвсем не му се спи. То тихо се промъкна между спящите и почти безшумно се вмъкна в гостната. Спря се замаяно пред блестящата в лунна светлина елха. Сърцето му се изпълни с толкова много радост, че бе готово да полети из стаята.
Внезапно долови шум. Ясно различи тихи стъпки, приближаващи гостната. Бързо се скри зад щората.
Любопитството надделя над страха и то бавно подаде глава от укритието си. Майка ѝ дойде и започна да подрежда пъстри пакети под елхата, навярно съдържащи подаръци. От изненада детето едва не извика. Но не можа да издаде звук, защото сълзи задавиха гърлото му. Изтича до леглото и се зарови във завивките си.
„Защо Дядо Мраз не е дошъл? Какво сме сбъркали, та той не е пожелал да дойде“?
Момичето заспа неусетно, но не спа дълго. Майка ѝ влезе в стаята и включи лампата.
– Ах, вие сънливци! Спите, а Дядо Мраз е дошъл и ви е оставил подаръците под елхата. Елате да видите, какво ви е донесъл.
Братът и сестрата с радостни възгласи хукнаха към елхата, а момичето седна на края на кревата и погледна майка си. Жената се изплаши, като видя подпухналите детски очи…
Детето отвори подаръка си с пълно безразличие, но когато видя какво има вътре, ахна. Прекрасна кукла с бяла рокля, нейната голяма мечта. Тя дълго бе съзерцавала тази кукла на витрината на магазина и си бе помечтала да стане нейна.
– Ти си ми я купила? Нали? – момичето закрещя срещу майка си. – Лъжкиня! Видях те как слагаше подаръците под елхата.
Майка ѝ замълча и само поклати глава.
На сутринта в училището момичето с недоверие задебна Дядо Мраз. Тя видя как от време на време той пооправя брадата си, а накрая в него позна един от учителите в тяхното училище. Нещастна, тя избяга от празничната зала. В къщи дотича объркана. По-голямата ѝ сестра се скара:
– Няма Дядо Мраз. Това са глупости.
Но момичето не ѝ повярва: „Той съществува, просто не е успял да дойде“.
Излезе на улицата, седна зад лавката на двора и се разплака.
Изведнъж някой леко я докосна по ръката. Тя повдигна лице. Пред нея стоеше мъж с добри и ласкави очи. Детето между хлипанията успя да каже:
– Дядо Мраз..той не дойде…
– Почакай, разкажи ми подред… какво стана?
Мъжът внимателно изслуша разказа и каза:
– Не си права! Дядо Мраз… съществува, просто… нали разбираш, той не успява…Представи си колко е огромна земята, а той трябва да я обходи за една нощ. За това възрастните са решили да му помогнат. Но той не те е забравил. Истинският Дядо Мраз идва при всеки само един път в живота му.
– А вие от къде знаете?
Мъжът се усмихна
– Аз зная всичко!
– Да не сте вълшебник?
– В известен смисъл да…Аз се уча за Дядо Мраз… и когато ми порасте брада, ще стана истински Дадо Мраз и ти обещавам, че отново ще дойда при теб…, а днес той ме изпрати, за да те утеша и да не пропуснеш празника.
– А подаръкът?
– Подарък…
Пребърка джобовете си, като че ли търсеше нещо там. Усмихна се, взе момиченцето и го сложи на коленете си
– Бях съвсем забравил. За теб имам специален подарък, вълшебен, обикновените подаръци ти вече си ги получила, а за този дори не си мечтала…
– Истинско чудо?
– Да. Погледни.
Той насочи показалеца си към небето.
– Погледни внимателно, виждаш ли онази, най-ярката звезда?
– Да..
– Това е Сириус..най-ярката звезда на нашето небе, а днес тя е твоя.
Момичето погледна звездата, усмихна се и сърцето му преля от щастие и възторг. Детето дълго се любува на звездата, скачайки и пляскайки с ръце.
– Благодаря… – нежно и с любов прошепна детето.
Ако вярвате в чудеса, щастието непременно ще ви посети.