Наум тези дни бе много замислен. Приятелят му Пламен забеляза това и го попита:

– Измъчва ли те нещо? Мога ли с нещо да ти помогна?

– Тези дни разсъждавах и достигнах до извода, че любовта не е просто емоция, – бавно се опита да обясни Наум.

– Е, да, – съгласи се Пламен. – Не разчиташ на чувствата си, а просто решаваш да обичаш някого.

– Да, но не и да одобряваш лошото му поведение, – възрази Наум.

– Исус обичаше хората, но ги изобличаваше, за тяхното лицемерие, – отбеляза Пламен. – Любовта прави всичко, което е най-добро за човека.

– Представи си, – каза Наум, – съпруг изневерява на жена си и ѝ казва: „Ако ме обичаше, ще забравиш какво се е случило и ще ме оставиш да се прибера у дома“.

– За това се иска искрена решимост, – тъжно поклати глава Пламен.

А Наум само добави:

– А понякога това означава да умреш на кръста …

Болестта на Невена я свали на легло, а после я изпрати и в болницата.

Поток от приятели и хора ,на които бе помагала, започнаха редовно да я посещават.

До Невена лежеше младо момиче. То всеки ден наблюдаваше как различни хора идваха при лежащата до него жена.

Един ден то не се стърпя и попита Невена:

– Кои са тези всички хора, които продължават да те посещават.

Невена се усмихна и топло отговори:

– Всички те са от моето църковно семейство. Това, което ни свързва е любовта ни към Бога чрез Неговия Син Исус Христос!

– Но не им ли тежи всеки ден да идват при теб? – недоумяваше момичето.

– О, мило дете, така Бог обича другите чрез нас. И това не е тежест, а носи радост и мир.

– Ами ако този човек ме е обидил, наранил или злоупотребил с мен? – момичето свъси вежди.

– Ние обичаме, защото Бог първи ни възлюби. А когато са сбъркали спрямо теб, за това има прошка.

– Но ти не знаеш как лошо се отнесоха с мен.

– Бог толкова много неща ни е простил, – каза нежно Невена. – А на който е простено повече, той повече обича.

– Ех, да можех и аз така, – въздъхна момичето.

– Ти сама не можеш, – Невена докосна протегната ръка на момичето, – но има Един, Който може да ти помогне. И това е Исус Христос.

Между двете се завърза интересен разговор, в който момичето разбра, че Христос е умрял и за него на кръста.

И то предаде живота си и сърцето си на Спасителя.

Михо поклати глава и попита Ангел:

– В днешно време не роптаем ли прекалено много?

– По този начин показваме отношението си в даден момент, – опита се някак да налучка отговора Ангел. – Това е начинът ти на мислене или чувствата ти към нещо.

– Защо обръщам внимание на роптанието? – продължи с нов въпрос Михо.

Ангел само повдигна рамене.

– Помисли си за Божията любов, – започна да обяснява Михо по-отдалече, – която е постоянна, преливаща и достатъчна за всички. От събуждането ни сутрин до заспиването ни вечер Бог се грижи за нас. Чрез Исус, Божието най-голямо благословение, ние можем да имаме близка връзка със своя Създател.

Ангел не реагира по никакъв начин на това дълго предисловие.

Тъй като Михо не бе прекъснат, той продължи настървено:

– И ако това не беше достатъчно, Той ни покани да си партнираме с Него в най-важната мисия да споделяме Неговата любов със света.

– И каква е връзката с роптаенето? – Ангел не се стърпя и попита на свой ред.

Без да се смути Михо добави:

– А сега помисли какво е да се дразниш и роптаеш. Това отговаря ли на Божието благословение и призива Му в нашия живот?

– Разбира се, че не, – съгласи се Ангел. – Тогава как да отхвърлим роптаенето и да не се дразним?

– Чрез благодарност. – отговори Михо.

– Не ми е съвсем ясно, – свъси вежди Ангел.

– Добре, слушай , – усмихна се Михо. – Когато знаем за какво сме благодарни в нашето минало, настояще и бъдеще, това ни дава друг поглед към нещата и ни помага на оценим Божите благословения.

– Е, и?!

– Изправен пред смърт на кръст, Исус гледаше към радостта, която Му предстоеше: бъдеще заедно с нас, Неговия народ, когото Той дойде да спаси.

– Аха, – макар и недоразбрал Ангел заклати глава.

Михо усети това и дообясни:

– Ако практикуваме простота в бита си, вместо да ламтим за повече и да роптаем, че нямаме това или онова, можем да изберем да сме благодарни и доволни, вместо непрекъснато да купуваме нови и по-добри неща.

– Добре казано, – доволно потри ръце Ангел.

Владо се усмихна и попита Весо:

– Кое е най-ценното ти притежание?

Весо се замисли, имаше много ценни неща, но най- …

Внезапно лицето му светна и той отговори:

– Имам една снимка, запечатала специален момент за мен. Тя ми напомня за много скъп човек, който вече не е между живите.

Владо се почеса по главата и зададе следващия си въпрос:

– Мислил си някога, че стойността, която приписваме на нашите „неща“, е преплетена с нашите емоции.

– Е, да, – съгласи се Весо. – Начинът, по който избираме да използваме нещата, които най-много ценим, разкрива истинските ни приоритети.

– Ето, – Владо щракан с пръсти, – смъртта на Исус на кръста е един от най-големите примери за Божията щедрост. Въпреки че Той знае, че никога не можем да Му се отплатим, Бог не се е поколебал да даде най-голямото си съкровище – Своя единствен Син – за нас.

– Тази жертва демонстрира, доброволното предлагане на това, което е най-ценно, за да може някой друг да процъфти, дори това да причинява болка, – откликна възторжено Весо.

– Да живеем щедро, – констатира Владо, – означава да признаем, че Бог е в състояние да направи всичко, което пожелае, чрез дарбите, които ни е дал.

– И когато позволим това да стане, ние се приближаваме до Него, – плесна с ръце Владо.

– Довери на Бог това, което имаш, – поклати глава Весо – и Той ще ти повери повече.

– Практикуването на този навик ще ни напомни, че не контролираме нещата, но познаваш Този, който прави това. И освен това Господ може да подсигури всички наши нужди.

Дани бе интелигентен и открит човек. Винаги казваше това, което мисли.

Един ден братовчед му Петко, който бе в инвалидна количка му свидетелства за жертвата на Исус Христос на кръста и последствията от това.

Дани не бе от хората , които обичат да спорят, но мислеше логично, за това попита:

– Защо Бог невинаги се проявява, когато трябва да го направи, например, за да облекчи глада и страданието?

Без да дочака отговор, Дани продължи да напада:

– Ето ти си в инвалидна количка, нима любящ Бог ще остави теб, Неговия посветен последовател да бъде в такова състояние.

Петко се опита да обясни:

– В Библията ясно се казва, че болката, болестите, уврежданията, страданията и смъртта са се появили, след като грехът е бил предизвикан от сатана. Счупените парчета, болката и срамът ни могат да бъдат преобърнати в нещо добро от Бог, нашия Изкупител.

Дани припряно махна с ръка, а Петко продължи:

– Бог често използва неща, които на пръв поглед изглеждат ужасни, за да помогне на другите хора да видят истинските надежда, радост, любов и мир, които можем да имаме чрез Него дори и насред бурите.

– Искаш да ме направиш християнин, който има надежда за някакво си мъгляво бъдеще, а тук да страдам? – усмихна се скептично Дани.

Петко тихо въздъхна и поясни:

– Мисията ми не е да те направя християнин, а да обичам теб и всички останали, като ви насърчавам да почнете да ходите с Исус.

– Няма ли да разочароваш Господа с неуспеха си да ме вкараш в църквата? – повдигна вежди Дани.

– Той ми е казал да говоря и аз го правя. Божията любов не се променя. Всичко, което искам да правя, е да Му служа и да виждам другите освободени, така че да могат да намерят истинските си цел, път и свобода.