Тя влезе и седна на седалката. С нищо особено не се открояваше от останалите. Вагонът беше полупразен. Извади кифла, която бе купила от лавката преди да се качи.
Влакът се поклати и тръгна. Жената затвори очи. Мислите ѝ бяха тревожни и сърцето ѝ се сви на топка. Тя потръпна и отвори отново очи.
Изглеждаше сънлива, сякаш нямаше сили. Отхапа уморено от кифлата. Стомаха ѝ на напомняше, че от сутринта нищо не е хапвала.
Жената огледа лицата на хората. Повечето бяха заровили нос в телефоните си. Един младеж смръщи вежди и написа SMS. Други с натежали очи, дремеха. А съседа ѝ бе отворил дебела книга. Той „пребъдваше в Божието слово“.
Възрастен мъж с обувки несъответстващи на сезона, изтъркано яке и панталони, на които се забелязваха кръпки, носеше голяма чанта. Той се готвеше да слиза.
Жената се прозя и тихо се прокрадна до мъжа. На лицето ѝ се появи вълнение. Ръката ѝ бе на сантиметър от джоба на непознатия.
Изведнъж младеж седящ насреща вдигна очи. Той усети нещо нередно в движенията на жената.
„Може би ще краде“, – помисли си той.
Но остана изумен. Тя пусна смачкана банкнота в джоба му.
„Боже, тази жена не краде, а дава“, – едва не извика на глас младежът.
Жената се усмихна на себе си. Навярно си помисли, колко щастлив ще бъде мъжът, когато намери банкнотата в джоба си.
Вратите се отвориха и възрастният човек слезе. Младежът не можеше още да дойде на себе си.
„Такова нещо нито съм чувал, нито съм виждал, – потръпна той. – Та тя е ангел в плът“.
Жената погледна през прозореца. Там светлините минаваха и отминаваха бързо.
Никой не знаеше, че този „ангел“ плачеше, вечер в малката таванска стая, където лежеше тежко болна възрастна жена. Тя можеше да оздравее, но за това трябваха много пари, а дъщеря ѝ с малката си заплата, не можеше да ги събере.
Колко е глупаво всичко. Животът или смъртта зависеха от някакви си парите.
Говорителят нещо съобщаваше по микрофона, но младежът не му обърна внимание. Той гледаше жената, която се бе насочи към вратата, за да слезе.
„Странно, няма крила“, – помисли си той, като я погледна в гръб.
Тя слезе, а младежът непрекъснато мислеше за това, което бе наблюдавал. Засрами се от дебелия си портфейл, безразличието си и ненужните си покупки …
Той бе видял пример, изпратен му от Бога с конкретен намек.
Сега виждаше нещата с други очи. Сякаш сърцето му се бе запалило от небесата. И той си пожела също да направи тайно добро.
