Метрото в Ню Йорк използва крушки с нестандартни цокли.
Резбата им е направена  в посока обратна на часовниковата стрелка.
Те са направени така, за да не се крадат крушките.
Ефикасен метод нали?
Може да се приложи и другаде. Например, за коридори и тоалетни, от които някой съжителстващи в една сграда се снабдяват с крушки за стаите си.

Студенти от Института за слънчева енергия в Университета на Вашингтон, с пряката подкрепа на Studio39 Landscape Architecture, наскоро са завършили изграждането на уникална пешеходна пътека оборудвани с фотоволтаични клетки. Досега не са били реализирани подобни проекти.
Уникалната настилка произвежда енергия.
Били инсталирани двадесет и седем слънчеви клетки с повишена здравина, за да се създаде улица, наречена Solar Walk. Тази система, при благоприятни условия, е в състояние да произвежда четири киловата електрическа енергия.
Специално за този проект от испанската фирма Onyx Solar, която е получил световна известност заради производство на интегрирани фотоволтаични клетки, е разработила оригинални прозрачни соларни панели, които имат достатъчна издържливост, за да се използват върху тротоара. Те също имат много добър външен вид и наподобяват на затъмнени акрилни листове.
Уникалните фотоволтаични панели, вградени в една малка част от тротоара са изравнени с асфалтова настилка.
Максимален капацитет на фотоволтаичното павиране впечатлява с четирите си вата, което е достатъчно за захранването на четиристотин и петдесет светодиодни крушки, монтирани под тротуарните панели.
Наред с другите неща, Слънчевата тротуарна система е свързана  с решетка специално разработени от експерти на Studio39 Landscape Architecture, която може да се захранва със слънчева енергия. Поставената в края на тротуара решетка произвежда електрическа енергия, която се изпраща към електрическата мрежа на корпуса на университета и се използва за различни нужди.

Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Възможно ли е това? Съобщението, че на пазара ще бъдат пуснати светодиодни лампи с мощност 10 Вт и срок на годност 100 хиляди часа ме изненада.
Не че се съмнявам във възможностите на учените и хората работещи в тази насока, а поради това как ще пасне това на съвременната икономика и бизнес. За които основно е да карат хората да хвърлят и да купуват.
Идеята за икономия на енергия и ресурси, не е нова, но не се реализира на практика.
Още в началото, когато са се  създали първите крушки, много учени и инженери са работили над това, каква да бъде форма на жичката и от какви материали трябва да се изработи, така че тези осветителни тела да работят по-дълго. Мислите ли, че тогава не е имало успех в тази насока? А какво ще кажете за крушката, която свети вече 100 години и още не е изгоряла? Това не е мит, а реалност.
Причината да се крият тези достижения е желанието на групи от хора да увеличат производството и да натрупат печалби. Но всичко това рефлектира върху нас. Некачествената продукция, създадена да се употребява за по-кратък период от време, за да се замести от нова такава, се изхвърля… Боклука се натрупва, той затрупва планетата ни, а тя се превръща в гробище за самите нас.