Петрови бяха интелигентно семейство. Те имаха син Михаил, който си бяха осиновили. Той беше на около шест години. Отличаваше се с остър ум и находчивост.

Този следобед Михаил помагаше на детската площадка да се изграждат крепости и замъци. Когато вече привършваше работата по „строежа“, към Михаил се вкопчи вечно нервната и не от техния вход „домоуправителка“.

– Ти си подхвърлено дете, – изсъска тя на момчето. – Осиновен! Сирак!  Ако знаеш,че сега ти нямаш истински родители, нямаше да си тук, а в сиропиталището!

Изведнъж се извиси тънкия, но твърд глас на детето:

– Успокойте се, леличко, затова знам отдавна. Мама казва,че аз трябва да израстна интелигентен човек. И аз съм интелигентно момче, не мога да ви изпратя, за това ми моля просто да се напуснете това място.

Жената онемя, а момчето продължи:

– Ще се оплача на мама и татко от вас! Не зная как се казвате, но вие сте лелята, която всички в квартала ненавиждат. Моите родители ще ви намерят и ще ви накажат, затова че обиждате деца…. А още, че злепоставяте и клеветите на детската площадка.

Изведнъж Михаил започна да крещи:

– Мамоооооо! Таткоооооо! Тази леля ме обижда!

Навярно се досещате какво се случи с „доброжелателната“ леля, когато родителите на Михаил като от въздуха се появиха до сина си.

Интелигентно момче ще излезе от този Михаил.

Предварителният план на руското командване за войната срещу Турция е разработен от генерал Николай Обручев. Възпитаник на Николевската военна академия, Н. Обручев е типичен представител на по-младото поколение висши офицери, които подкрепят реформите на император Александър ІІ и активно съдействат за модернизирането на руската армия.
Като ръководител на катедрата по статистика към Военната академия той има възможност да се запознае подробно с военното дело в Австро-Унгария, Германия и Турция. Участва в групата, разработила подробна карта на Европейска Турция,  отпечатана през 1876 г., в която са отчетени всички подробни данни на руското разузнаване за състоянието на големите турски крепости на Балканите. През лятото на 1876 г., по поръчение на военния министър, генерал Обручев изготвя 4 записки до императора, в които обосновава основните идеи за една бъдеща война с Турция. Планът отчитал опита от предходните руско-турски войни, реалното съотношение на силите между двете империи и опасността в хода на войната Турция да получи подкрепа от Англия или от Австро-Унгария.
Генерал Обручев предложил войната да се води на два фронта: Кавказки и Дунавски, като основните сили трябвало да се съсредоточат на Балканите. За да се избегнат продължителни и кръвопролитни сражения в района на Североизточна България, където се намирали четирите мощни укрепителни съоръжения на турската отбрана – Силистра, Русе, Шумен и Варна, се предвиждало в началото на бойните действия да се предприеме демонстративно настъпление през Добруджа, което трябвало да заблуди турското командване, че руската армия ще насочи ударите си към Източна България.
През това време основните руски сили трябвало да се придвижат незабелязано на запад от Русе и неочаквано да форсират р. Дунав. След преминаване на българския бряг руската армия можела да настъпи мощно на юг, да завземе Одрин и да заплаши Цариград. Цялата кампания, разчитаща на изненадата и бързото настъпление, можела да завърши за около 3 до 4 месеца.
За съжаление, княз Горчаков, който се колебаел и се опитвал да ограничи военните ангажименти на Русия, коригирал плана на генерал Обручев, ограничавайки зоната на бойните действия само до Стара планина, надявайки се, че след първите си неуспехи. Портата бързо ще склони да преговаря.
В резултат на интриги пък самият генерал Обручев не получил назначение като началник-щаб на Дунавската армия и до края на войната бил само неофициален военен съветник на императора.
Едва през 1881 г. той получил нужното признание и в продължение на цели 16 г. изпълнявал задълженията на началник на генералния щаб на руската армия.

Историята на построяването на Великата китайска стена е изключително интересен. По това време Китай е била множество от враждуващи царства. Северен и Западен Китай е бил обитаван от номадски племена. Владетелите на царства са забелязали, че номадите не са в състояние да превземе централния град и отстъпват пред укрепени крепости. Те започнали да строят диги по протежение на границата. Но поради несъгласуваност на строителството, атакуващите лесно обхождали фланговете.
През 246 г. пр. Хр начело на развиващата се държава Цин застанал енергичният Джън, който провъзгласил себе си за император.
Въпреки че Джън е изградил основите на Великата китайска стена, той не е постигнал основната цел. Стена все още не била добра защита срещу номади. През вековете строителството е било спирано, след което продължавало под ръководството на сменящите се управници.
Едва когато монголите през 1449г. успели да достигнат вратите на Пекин, със строителството на стената се заели по-сериозно.
Според някои тази чудна постройка е дело на тиранин. Легендата разказва, че ако се сложи ухо до стената, могат да се чуят жалните гласове и стонове на онези, които са загинали при построяването ѝ.
Разказват, че Джън е издал заповед, според която ако човек е извършил престъпление, заедно с него се  обявинявали за виновни неговите роднини и дори съседи. По този начин, милиони хора се събрали тук, за да изградят Великата китайска стена. Умирелите се заменяли с нови жертви. Мъртвите са погребани в стената, поради което стената се счита за най-дългото гробище в света. Телата се погребвали в изправено положение.
Днес Великата китайска стена е основната  забележителност на страната. На нея е реставриран надпис на Мао Дзе Дун, който характеризира отношението на китайците към стената: „Ако не сте били на Великата китайска стена, не сте истински китаец.
Туристи от цял ​​свят идват в Китай да посетят този феноменален архитектурен паметник и да се насладят на неговия мащаб и величие.

Това е такъв вид оръжие, който стопява кирпича или камъка до стъклоподобна маса. За получаването й  се изисква много висока температура. Съвременните учени не са в състояние да обяснят феномена. Опитите да се пресъздаде такова оръжие са завършили с провал.
Стопени крепости са открити в Шотландия, Ирландия, Франция, Турция, Индия и дори в Перу.
Ядрените оръжия вършат добра работа, но чрез тях не може да се обясни процеса на стопяване. За виновник се смята една загадъчна субстанция наречена „гръцки огън“.
Тази смес се е използвала в морските боеве. Изстрелвала се е с катапулти към вражеските кораби. Предизвиканият пожар не могъл да се изгаси с вода. Гръцкият огън можел да гори и под водата. Очевидно става въпрос за непознато химично съединение. Макар да правим някакво предположение за състава му, то все още си остава загадка. А как подобна субстанция е могла да стопи кирпичените и каменните крепости става още по-голяма загадка.
Вероятно става дума за друг вид „гръцки огън“.