Животът в градовете изкуствено се усложнява. Единствения шанс на човек да не стане роб на съвременната икономика е да започне да работи върху себе си.
Когато човек попадне в естествената за него природна среда, мислите му стават светли и чисти. Много хора се притесняват, къде да започнат работа. Но е нужно всеки да създаде собствена атмосфера на живота си. В града това е невъзможно. За това човек трябва да се върне в естествената си среда. Да не плаща на съвременните робовладелци чрез кредити, ипотеки и наеми за скъпи жилища.
Ние сами си създаваме съвременната менажерия. Ако спрем да финансираме всичко това, системата ще умре или ще се трансформира в нещо друго.
Нима може така да живее съвременния човек? Да се съгласява с такива отвратителни условия?
Той има Божествена основа и възможност за развитие в Бога. Защо не се огледа и не стъпи на здравата основа?

Над британски компании, които предлагат на клиентите си краткосрочни кредити под „забулени“ проценти, се сгъстяват облаците.

Единадесет фирми са заявили, че ще престанат да предоставят такъв тип кредит, тъй като се получили натиск от държавното управление за добросъвестна конкуренция.

Много граждани на Обединеното кралство, които са се хванали на въдицата, са понесли огромни загуби.

А у нас не е ли така? Навсякъде има обяви предлагащи „бързи пари“. А хора хванали се на тази стръв, после искат да се обесят.

Забраните и ограниченията, предизвикват собствениците на такива фирми и подобни на тях да намерят нови вратички за да вземат от хората и последното, което имат.

Къде гледа правителството?

Когато ми казват, да пиша, винаги се сещам за оня пътник, който обичал да пее във влака. Той не искал да знае дали на другите им се иска да го слушат. Нито дали може да пее. Той си пеел.
Да пишеш и да печатиш, за това се иска не само смелост, а нещо много повече нахалство. Отгде вземаш увереността, че другите, които четат, не знаят, не мислят, не чувстват много повече от теб?
Добре, ти си написал книга? Но знаеш ли, че това е съвсем малко нещо? Трябва дълго да търсиш и някой, който да ти я напечати. След туй трябва да тръгнеш по редакциите, да ги молиш да я издадат. Необходим е поне един благоприятен отзив, а трябва да намериш място и за него. След туй да се луташ по разни учреждения с молба да откупят някой екземпляр… Ако след това все още ли продължаваш да мислиш, че твориш изкуство ела да те поздравя за непобедимия ти оптимизъм и да те прегърна, съжалявайки те от душа…
Литературата има много общо с търговията. И там са различни браншове и често се минава от един в друг. И там успехът ти зависи не от онова, което имаш в магазина си, а от умението ти да го пласираш. И там някои имат голям и незаслужен кредит, а други не дотолкова, но не ги приемат.
Особено интересни са групичките пишещи, които взаимно се издигат. На търговски език това се нарича издаване на един другиму икономически полици. С тази разлика само, че в литературата няма нарочени фалити. Напротив, там нищо не е в състояние да убеди някой, че е фалирал, освен ако му се гарантира  пенсия….
Блазе на тия, които пишат с радост и за удоволствие.
Понякога си мисля, че да пишеш не е нищо друго освен една опасна форма на преждевременна старческа бъбривост.
Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчен, за да те откаже съвсем да пишеш. Повечето пишат поради честолюбие. Но има хора, които поради много по-голямо честолюбие не пишат…
Трябва да е доста неприятно да се препитаваш от писане. Да гледаш как всеки ден твоите съкровени блянове се превръщат в… агнешка яхния или гювеч със зеленчуци!
Поетът напомня съпругата, свикнеш ли да го четеш и няма друг, почваш да му се наслаждаваш.
Да пишеш и печатиш, каквото и да е, е  просто едно насилие. Защото веднъж напечатиш ли го — все ще се намери някой, който, ще не ще, ще го прочете, без да е виновен за това. И ти съвсем не знаеш при това дали ще се възхити, или ще те наругае….
Днес още ли казват с любов и почит „библиотека“? А мене ме е страх от нея. Защото каквито  и глупости да са написани, всичко отива там и става общо достояние завинаги. Дори днес да не изглежда глупост, все някой някога, ще ги намери, ще ги чете и ще се смее и срамува за тебе. Нима не ви е отсега срам от оня, който някога ще се срамува за вас?
Когато навляза в голяма гора, с неописуема красота, с издигащи се към небето борове, рошави буки, гиздави елхи, натруфени като млади невести, все си мисля: „Дали тая неповторима хубост трябва да се жертва, за да се прави хартия. И дали не е по-добре да се отсечат само тънички клонки и с тях да се понатупат овреме младите, които са почувствали желание да пишат, за да не съжаляват по-късно?“

Представете си, че има банка, която всяка сутрин внася на твоя сметка 86.400 лева. В нея не се пази дневния остатък. Всяка нощ той става нула, всичко което ти ни си използвал през деня изчезва.
Какво бихте направили?
Разбира се, всеки ден ще изтегляте всичките пари до стотинка!
Знайте, че всеки от нас има сметка в банка, която се нарича „Време“. Всяка сутрин банката ви начислява 85, 400 секунди за деня.
Всяка нощ в банката изтриват даните и гледат каква част от твоя кредит ти не си инвестирал в нужните цели. Тази банка не съхранява пари и не позволява да ги прехвърляте на друга сметка. Всеки ден се отваря нова сметка. Ако не използваш тези пари, губиш само ти. Ние не можем да се върнем назад и да вземем от предишния кредит. Ти трябва да живееш с това, което ти се дава днес.
Инвестирай добре, за да не съжаляваш за вложеното.
Часовата стрелка продължава да се движи и достига максимума за деня.
За да оцените една година, попитайте студент, който е загубил една година от обучението си.
Ако искаш да разбереш стойността на един месец, попитайте майка, която преждевременно е родила.
За да разберете стойността на седмицата, попитайте издателя на някое седмично издание.
За да разберете стойността на часа, попитай влюбените, които очакват да се срещнат.
За да разбереш цената на минутата, попитай човекът, който току-що е изпуснал влака.
За да разбереш стойността на секундата, попитай човекът, който за малко е избегнал катастрофата.
За да се оцениш хилядната от секундата, попитайте спортист, който е изгубил сребърния медал на олимпийските игри.
Оцени по достойнство всеки момент, който живееш и му придай още по-голяма значимост. Посвети го на специален човек, толкова специален, че да можеш да му посветиш цялото си време.
И запомни, времето никого не чака!