Изригването на най-голямият японска активен вулкан Асо е започнал на остров Кюсю. Според местната метеорологична служба, горещият стълб от пепел се е издигнал над един от кратерате му на височина надвишаваща 1 км.
В съседство със зоната на вулкана бързо са евакуирани много туристи, забранено е да се приближават до него на разстояние по-малко от километър.
Междувременно сутринта на 1500 км южно от бреговете на Япония в екваторията на Тихия океан е станало земетресението с магнитуд 6,4.
Епицентърът на земетресението има координати 21.27 северна ширина, 143,16 източна дължина и се намира на 1558 километра южно от японския град Татеяма.
Според интензивността на трусове в епицентъра земетресението се оценява като „опустошително“.

Учени туристи Сам Косман и Джордж Короунис са едни от първите хора, които са били в кратера на действащ вулкан. Те са успели да се спуснат в кратера Марум на вулкана Амбрим, разположен в република Вануату.
Трябва да отбележим, че дори Луната е била посетен от повече хора, отколкото са загинали на такова опасно място, като нажежената до червено лава в кратер на активен вулкан.
Не всички вулкани са толкова опасни. В Испания има дори ресторант на спящия вулкан, където барбекю се приготвя точно на горещия въздух издигащ се от кратера.

В централната част на Калифорния се намира удивително по красота езеро. От водата се подават причудливи фигури на кули, създавайки впечатление, че под слоя вода е скрит цял град.
Езерото е разположено в кратера на загасналия вулкан Моно-Иньо, в него се вливат водите на няколко реки и води с топящи се ледове. Но от него не изтича нито една река.
Водата се изпарява от повърхността, затова езерото е солено и мъртво. Съдържанието на сол е три пъти повече от това в моретата, а алкалността е осем пъти повече.
Риби в такава вода не живеят, само прелетни птици се спират тук. Похапват си от малочислените жители на езерото – ракообразните мекотели.
Дъното на езерото е покрито с дебел пласт вулканична пепел, но по-надолу геолозите са намерили отложения, което говори, че преди много години на мястото на езерото е имало голямо море.
Изисканата красота на езерото Моно е творение на човешките ръце.
На триста километра от него се намира Лос Анджелис. Града стремително увеличава размерите си. Миналия век, когато в града е имало недостиг на вода, от околните реки били прокарани канали. Между тях била и реката Оуенс, която запълвала езерото Моно. В резултат на това нивото на водата в езерото спаднала до 15 метра, откривайки варовити фигури, които по-рано били под водата. Солеността на водата се покачила, което довело до пълното изчезване на водорасли и риби.
В замяна на това се появили причудливи природни образования, имащи сив цвят, а при залез придобиват розов отенък.
Човек, които има богато въображение, може да види там зъби на чудовища, покриви на приказни замъци, останки от животни, ….
През 1994 г. са взети мерки за запазване на това фантастично езеро. Сега нивото на водата леко се изкачва нагоре и за съжаления на туристите тази армия от чудновати гиганти отново ще остане под водата.

Голям метеорит с диаметър най-малко 30 см и скорост около 90 хиляди км/ч се е врязал в Луната. В резултат на това се е образувал кратер с диаметър около 20 м. Това е станало на 17 март тази година и е било фиксирано от астрономическите обсерватории.

Изкренето при удъра е било много ярко, а мощността на самият удър е съответствал на взрив от 5 тона тротил.

Космически обеки с такива размери почти всеки ден влизат в атмосферата на земята, където напълно или частично изгарят. Луната няма такъв космически щит.

Взрива на този метеорит на 17 март нагледно показва, колко опасно може да бъде усвояването на Луната от човека. Не трябва да се забравя и високата степен на космическа радиация.

На Марс този проблем е по-малък, защото планетата има малка защита, тънка атмосфера, състояща се от въглероден диоксид.

Освен това според новите изследвния ежегодно върху червената планета се взривяват около 200 метеорита и голяма част от тях са с диаметър 1-2 метра.

Какво ли очаква тези, които са се наели да колонизират Марс.

В Туркменистан се намира газов кратер, който гори повече от 40 години.
В центъра на пустинята Каракум в Туркменистан се намира „Вратата на ада“. Именно така наричат местните газовия кратер Дарваза, заради непрекъснатото горене.
Диаметърът му е около 60 метра, а дълбочината 20 метра.
Този кратер се е образувал през 1971 г. по време на геологичното проучване на района.
Когато пробивали земята, изведнъж земята се срутила, образувайки голям кратер, от който изтичал газ.
За щастие, по времето на срутването, никой от изследователите не е наранен. Отделеният газ бил отровен. За да не отрови живеещите животни и хора в близост, решили да го запалят. Очаквали, че газът в кратера ще изгори, но той продължава да гори и до днес.
На близко се намират още два такива кратера. Но налягането на излизащия газ в тях е много слабо.