Музиката има голяма сила. Тя въздейства върху разума на човека. Умовете на всички хора, независимо от тяхната нагласа и разбиране са еднакво чувствителни към музиката. Някои животни също имат усет към музиката. Дори скалите и растенията реагират на музика. Тя въздейства върху всички живи същества.
Разказват, че през XVI век певец бил способен да смекчи камък, да запали свещ и даже да предизвика дъжд чрез музиката си.
Музиката придава на всички творения жизнен импулс. В историята има много примери за необикновената сила на музиката.
Отдавна живял  един артист и музикант Афлатун. Кралят на страната, където живеел певецът, много пъти го канел, за да се наслади на изкуството му в двореца. Но музикантът имал свои задължения, а и не му се ходело при краля.
Веднъж съвсем случайно в него се породило желание да отиде в двореца. Отишъл и свирел там. Първо всички се смели, докато сменил мелодията. След това започнали да плачат и той отново сменил мелодията. Тогава всички заспали. Афлатун преди да тръгне написал на една бележка:
„Тук дойде Афлатун, който ви накара да се смеете, да плачете, а накрая ви приспа и си тръгна.“
Той сложил посланието си пред спящия крал и тихо излязъл.

Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и силата, и съдбата на хората. Те управляват невидимо в политиката и икономиката. Искат да превърнат човечеството в роби на кредита. Това са бъдещите собственици на планетата.
Джери Раф разобличава банковите конспирации и доказва, че проекта „Нов световен ред“ е стартиран преди 300 години. Банката в Англия заема специално място в него.
Едно нещо е сигурно, през 1694 г. се поставя началото на хищническото кредитиране в банкова система.
Крал Уилям III силно разтърсил хазната с четирите скъпо струващи войни. Тогава Уилям Петерсон дал заем на краля 1,2 милиона фунта стерлинги с  8 % лихва. След това краля разрешил на Петърсон да създаде частна централна банка в Англия, като по този начин му дал власт над паричната система в страната.
Въпреки това, цената на такава политика била прекомерна – правителството потънало в дългове спрямо централната банка.  И за да се поддържат лихвените плащания по дълга, били увеличени приходите в бюджета от облагането на американските колонии.
Америка била принудена да напечата свои книжни пари.
Узнавайки причината за разцвет на колониите, Лондон бил възмутен. И през 1764 г. британския парламент приел закон за валутата, който забранявал на колониите да печатат свои пари.
За резултата от това Бенджамин Франклин написал: „Само за една година, икономическите условия се влошили толкова много, че ерата на просперитета приключил. Настъпила такава депресия, че улиците се изпълнили с безработни“. Франклин смята, че точно това е основната причина за американската революция .

В някои критични ситуации някои хора решават, че Бог не им е нужен, особено управляващите. Тогава за тях е лесно да действат, както намерят за добре.
Почти всички владетели и управници са склонни към такава скрита гордост.
Шотландския крал Джеймс VI бил известен с непочтителното си поведение, когато посещавал богослужение.
Веднъж той седял в ложата с няколко придворни, докато Бруст проповядвал. Както обикновено Джеймс започнал да говори с тези около него по време на проповедта.
Брус направил пауза и Джеймс млъкнал. Брус продължил, Джеймс направил същото. Брус спрял да говори за втори път. Получил се същият резултата.
Когато кралят направил това трети път, Брус се обърнал директно към него и казал:
– Най-мъдрият от царете е казал: „Когато лъвът реве, всички полски зверове млъкват. Лъвът от племето на Юда сега призовава с гласа на Евангелието и подобава на всички подвластни царе на земята да замълчат“.
Царете и управниците често забравят, че и те самите са поданици. Те пренебрегват заповедите на истинския Цар безочливо и с неприязън или тихо и прикрито.
Но самите те не знаят колко много губят.

Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.

Веднъж краля на Норвегия, страстен поклонник на музиката на Григ, решил да награди композитора с орден и го повикал в двореца.
Облякъл фрак, той се отправил към двореца. Един от великите князе връчил ордена на Григ. След, което композиторът казал:
– Предайте на Негово Величество моята благодарност и признателност за вниманието, което е оказал към моята особа.
След това, повъртял ордена в ръцете си и тъй като не знаел какво да го прави го сложил в задния си джоб.
Създало се неприятно впечатление, че Григ с пренебрежение се е отнесъл към наградата. Но самият композитор дори не разбрал за това.
Краля много се обидил, когато му съобщили къде Григ е мушнал ордена…..