За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

Секретарят на Шаляпин Пьотър се опитал да отърве известния оперен певец от любопитните журналисти.
Когато в хотела дошъл известен театрален критик, Пьотър му казал:
– Шаляпин е много зает, но на всичките ви въпроси мога да отговоря и аз.
Критикът го попитал:
– Какви са бъдещите планове на маестро Шаляпин?
Пьотър запонал да обяснява:
– Отначало отиваме в Милано, където ще пее в Ла Скала, след това в Лондон ще дадем концерт за краля на Англия, след това ….
Тогава от съседната стая прогърмял гласът на Шаляпин:
– Пьотър, всичко е много точно! Само не забравяй да ме вземеш със себе си!

Първоначално тя е създадена през 1701 г. за първия крал на Прусия, но скоро преминала в Русия като подарък за Петър Велики. Отново е преместена в Зимния дворец при Елисавета.
Площта на стаята, включително и стените е 55 кв.метра. За направата й са отишли 10 години и 6 тона кехлибар.
По време на Втората световна война са се опитали още веднъж да преместят стаята, за да я запазят, но кехлибара с времето бил станал много чуплив и това не станало.
За това просто я облицовали с обикновенни тапети. Но германците я намерили и когато я разпознали, я изпратили в Кенигсбергския замък, който бил разрушен по време на войната.
Никой не знае дали кехлибарената стая е оцеляла след бомбардировките.

Фридрих II, кралят на Прусия, ценил разума и образованието, и съвсем оставил вярата в Бога. И вместо молитви към Бога се обръщал за помощ към френския философ Волтер.
– Божествени Волтер, помогни ни, – казвал той.
Но скоро кралят забелязал в своята страна силен упадък на морала, нравствеността и дисциплината. Тогава разбрал, че науката без вяра в Бога, дава печални резултати.
От Волтер краля също се разочаровал, защото се убедил, че той няма морални и нравствени устои. Обръщайки се към своя министър казал:
– Постарай се в най-скоро време бързо да въведеш християнството в страната или се махай.
Този министър бил ревностен изпълнител на заповедите на краля за борба с християнството преди това.
Християнството не е религия. Истинското християнство започва, когато приемем Христос.
Ако християнството, което сме приели и изповядаме, остане зад стените на молитвения дом, а не в останалите дни на седмицата на работното ни място, в училище, ако то не е въплътено в нас и не се проявява в ежедневния ни живот, то е лъжливо.

Немски крал Фридрих Вилхелм веднъж попитал един търговец от Кьолн:
– Колко голямо е богатството ви?
– Четири хиляди талера, – казал търговецът.
Краля се изненадал:
– Мислех, че сте много по-богат.
На това търговецът отговорил:
– Четири хиляди талера жертвам за Божието дело, а останалите мога да загубя по всяко време.
Приятели, колко давате за Божието дело? Само това е наше, което сме инвестирали в Божието дело и само то ще се запази, защото е вложено в Божията банка.
Размерът на доброволните пожертвувания за Божието дело е въпрос на избор и акт на добра воля.
Бащата е богат и достигайки преклонна възраст не се нуждае децата му да му дават нещо, но му е приятно, ако те правят това, защото това е знак за любовта им към него. Така и Небесни Отец няма нужда от нашите пожертвувания, но с благодарност гледа към тях, защото са израз на нашето старание, благодарност и любов към Него.
При всяко дарение за Божието дело радвайте се и се веселете. Щедрият дарител е радостен християнин.