През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.

След завършване на Наполеоновите войни, шотландците решили да издигнат паметник в центъра на Единбург в чест на загиналите войници под гръмкото име „Natinal Monument of Scotland“.

През 1822 г. бил утвърден проектът на паметника. Той наподобявал атинския Партенон.

За случая бил основан специален фонд, в който шотландците щели да внасят даренията си.

След четири години във фонда била събрана само една трета от необходимите 42 милиона долара, но въпреки всичко решили да строят.

Три години по-късно строежът бил спрян поради липса на средства.

От тогава са предлагали няколко проекта за реконструкция на паметника. Например, да стане паметник на кралица Виктория или здание на шотландския парламент, но нито един от тях не е срещнал подкрепата на местното население.

Един джентълмен трябвало да отиде на прием при английската кралица Елизабет и за случая необходимо било да облече фрак. За него това му изглеждало нещо като маскарад.
— А не може ли без фрак? — попитал той специалиста по протокола.
— Не може.
Човекът се примирил с дворцовия етикет и си купил фрак, а щом се върнал в хотела от приема, с облекчение го съблякъл и го натикал в кошчето за боклук мислейки, че такава неудобна вещ никога повече няма да му потрябва. И  си заминал. А след седмица фракът, внимателно изваден от хотелската прислуга от кошчето за боклук, изчистен и изгладен, бил му доставен от Лондон в къщи като ценна пратка.
При следващото пътуване мъжът нарочно взел фрака, отседнал в същия хотел и пак хвърлил дрехата в кошчето за боклук. А камериерката пак го извадила оттам и почистеният и изгладен фрак отново се върнал като пратка по местожителството на злощастния си стопанин, който не разбирал, че при заминаване фракът се слага в куфара, а не в кошчето.
За сега не зная каква е по-нататъшната съдба на този злополучен фрак.

След пускането на юбилейната монета, посветен на 60-та годишнината от възкачването на трона на кралица Елизабет II, канадския монетен двор решил да отбележи това събитие с още една монета. За разлика от много други монети новата монета свети в тъмното.
На монетата има изображение на кралица Елизабет II, която не свети и изображение на 12-метров динозавър, който свети в тъмното. Останките на този динозавър били намерени в канадската провинция Алберта през 1972 г. Самите монети са направени от медноникелова сплав.
Ще бъдат пуснати 25 хиляди подобни монети  Цената им ще бъде 30 долара.

Съвремената количка била създадена от Чарлз Бертон през 1848г. в Ню Йорк. Неговото изобретение не станало много популярно, защото по пътя имало прекалено много пешеходци.
Бретон решил да помогне за успеха на своето изобретение. За това отишъл в Англия и там построил фабрика. Промяната на мястото осигурила успеха на количките.
Здравомислещите майки бързо оценили новото транспортно средство. А когато кралица Виктория поръчала детска количка за своето семейство, тя станала на мода.  Първоначалното й име на латински буквално означавало „преминаване“.