Ако сте прекалили с пиенето и чувствате, че земята ви се изплъзва изпод краката, опрете се с ръка на някоя неподвижна повърхност, например перваза на прозореца или масата.
При увеличаване на концентрацията на алкохола в кръвта, част от него попада в специален орган на вътрешното ухо, отговорен за чувството за равновесие във вестибуларния апарат. В този случай мозъкът недоумява, защо се влошава качеството на информацията, идваща от вестибуларния апарат. А през това време човек има чувството, че се намира в люлка или плавателен съд по време на буря.
Когато се опре с ръка на твърда неподвижна повърхност, мозъкът „превключва“ към получената информация, което помага да се възстанови равновесието. На ръцете има голям брой рецептори, затова този метод е много ефективен.

Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.

Овчарите Франц Реле и неговия син Роланд били изумени. Пред тях лежали две мъртви агнета. Друго животно било сериозно наранено и не могло да се движи. Очевидно е, че това са го направили врани.
Франц се оплакал, че жертва на гарваните са станали 40 агнета и 5 овце. Неговият син Роланд е съобщил, че предния ден е видял три птици да нападат новородено агне. Той го прибрал в дома си, но се съмнявал, че ще оцелее.
Миналата есен тук върху клоните на дърветата са се настанили около 100 агресивни врани. От тогава те отново и отново атакуват овцете. Обикновенно птиците изкълвават очите на жертвите си.
Франц е показал ужасни повреждания върху мъртвите животни. На агнетата са изкълвани очите. От дълбоките рани на жертвите враните са извадили вътрешностите.
Според фермера, обикновено овца облизва новороденото веднага след раждането, малко след което то стои на собствените си крака. Тогава най-лошото е преминало. Но ако започне раждането на второ агне, майката остава първото и тогава враните налитат първото агне.
Франц не знае какво да прави. Това застрашава тяхното съществуване. Преди не са съществували такива проблеми. Враните се появяват от време на време.
Реле смята, че вина за ситуацията имат двете биогазови устройства, който са разположени на близо. Тук птиците намират храна през цялата година.

Разработен е самодвижещ се култиватор с педали за предпосевна и след прибиране на реколтата обработка на почвата. Той може да се прилага на по-малки участъци, където не може да влезе по-малка машина. Например в оранжерия или малка градина около къщата.
Без мотор и бензин, само с два педала, култиваторът дава възможност да се обработи почва на дълбочина 10-20 см, създавайки оптимална структура на горния слой.
Той има скорост много по-голяма от тази развиваща се с лопата.
Култиваторът намалява трудоемкия процес на обработката на земята, като премества натоварването от ръцете и мускулите на гърба на краката.
Създават се условия за „невероятен фитнес“.