Американската армия е разработила няколко видове несмъртоносно оръжие, което може да се използва широко в армията, полицията и от обикновени граждани.
Електронният пистолет не само парализира мускулите, но за няколко минути жертвата губи съзнание. Отличителна черта на това оръжие е много малката продължителност на импулса. Високо напрежение ще се отрази на човек само за милиардни от секундата. Краткото въздействие на електрическите импулси оказва шоково въздействие на нервната система и спомага за обезвреждането на изгубилия съзнание противник.
Новото оръжие е много по-ефективно от досега използваните електрошокови оръжия. Тези оръжия действаха, докато е включен тока и след прекъсването му, противника може да се изправи веднага на крака.
При новото оръжие губенето на съзнание е за няколко минути. Това предотвратява многократните включвания на ток, които могат да доведат до спиране на сърцето и смърт. Така се е случило през 2008 г. с Робърт Хестън. Полицаят няколко пъти използвал оръжието в следствие, на което 40-годишния мъж е починал.
Пистолет за зашеметяване, което днес е широко използван в научно-фантастичните филми е само една от няколко проекта на Пентагона. В частност много перспективни се оказват лазерните оръжия. За разлика от шоковите те имат по-голям обхват – 500 метра. Въздействието на лазера може да доведе до отслабване, дори загуба на зрението.
И все пак, резултатите показва, че от „несмъртоносни“ оръжия са убити и осакатени не по-малко, отколкото от огнестрелно оръжие.

Да и такова нещо се е появило. Производителите обещават да стоим във вода и да оставаме със сухи и топли крака.
Как се постига такъв фантастичен ефект?
Това се дължи на трислойна структура, където външния защитен слой е от полиамидни или найлонови синтетични влакна, вътрешният е от мериносова вълна или вълна с комбинация от синтетични влакна, а между тези два слоя се намира мембрана, която задържа водата, но пропуска въздуха.
Много от тези, които са ги използвали са били с тях на лов и риболов. Краката им са останали сухи, независимо от това, че обувките им не са били добри. Някой се е опитвал да „износи“ чорапите, като ги е носил на краката си цял месец без да ги сваля и не е успял.
Но има и оплаквания. През зимата тези чорапи не топлят добре и ако стоиш в тях по-дълго време ще замръзнеш. За да се отстрани този дефект, съветват да се комбинират тези чорапи с обикновени, които могат да се обуят отгоре или върху тях да се наденат новия вид чорапи.
Друг недостатък на тези чорапи е, че мембраната – средния слой се протърква много бързо на петите и въпреки, че нямат никакви външни повреди, чорапите започват да пропускат. Един ловец твърди, че такива чорапи са издържали 8 дневен поход, равняващ се на 130 километра ходене пеша.
Производителят е направил специални чорапи за преход с по-плътна пета. Оплаквания от тях не е имало.
Разбира се има и указания, за да могат чорапите да се ползват по-дълго време. Прането им трябва да става на ръка или при лек режим на пералнята, Водата не трябва да превишава 40 градуса. Не трябва да се въртят, да се изстискват или да се замахва с тях произволно. Перат се и се сушат обърнати отвътре навън.
Цената е в зависимост от плътността им.

Ако сте прекалили с пиенето и чувствате, че земята ви се изплъзва изпод краката, опрете се с ръка на някоя неподвижна повърхност, например перваза на прозореца или масата.
При увеличаване на концентрацията на алкохола в кръвта, част от него попада в специален орган на вътрешното ухо, отговорен за чувството за равновесие във вестибуларния апарат. В този случай мозъкът недоумява, защо се влошава качеството на информацията, идваща от вестибуларния апарат. А през това време човек има чувството, че се намира в люлка или плавателен съд по време на буря.
Когато се опре с ръка на твърда неподвижна повърхност, мозъкът „превключва“ към получената информация, което помага да се възстанови равновесието. На ръцете има голям брой рецептори, затова този метод е много ефективен.

Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.