Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

Живеел в едно село хитрец, който помагал на хората при продажбата на стоката им.
Повикал го един съселянин да му посредничи при продажбата на кравата. Кравата била стара и безполезна, но хитрецът се съгласил. По време на продажбата той намигал ту на продавача, ту на купувача.
След няколко дни го срещнал бившия собственик на кравата и веднага започнал да му благодари:
– Благодарение на вашата помощ, аз имам повече от това, което очаквах.
– Добре ме разбра тогава, – казал хитрецът, – исках да ти кажа да искаш повече за кравата, но тъй като наоколо имаше много народ, не можех друго да направя освен да ти намигам.
Малко по-късно хитрецът срещнал и новият собственик на кравата.
– Изгорях, – започнал да се оплаква човекът, – кравата за нищо не става.
Хитрецът съкрушено навел глава и казал:
– Съжалявам, че не ме разбра. През цялото време ти намигах, все едно ти казвах: „Не купувай тази кльощава крава“. Не можех да кажа нищо на глас, наоколо имаше много хора.

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Вървял един човек по пътя. Гледа една стотинка лежи на пътя.
– Какво толкова, – рекъл си той, – стотинка, но това са пари.
Взел я, сложил я в портмонето си и продължил по-нататък. Върви и разсъждава на глас:
– Какво щях да направя, ако намерех хиляда лева? …. Ще купя подаръци на майка и татко!
Едва изрекъл и почувствал, че портмонето му е натежало. Погледнал вътре в него, а там хиляда лева.
– Чудо, – продължил удивен да си говори мъжът. – Беше само една стотинка, а сега там има хиляда лева…… А какво ли ще направя ако бях намерил десет хиляди лева? Ще си купя крава и ще храня родителите си.
Бързо погледнал в портмонето, а там десет хиляди лева.
– Невероятно! – зарадвал се мъжът. – А какво ли ще стане, ако бях намерил сто хиляди лева? Ще си купя дом, ще се оженя и ще прибера родителите си, да ги гледам.
Стоте хиляди лева не се забавили да издуят още повече портмонето му. Зарадвал се мъжът и си рекъл:
– Е, може и да не прибера мама и татко в новия си дом?! Те може да не се харесат на жена ми. Нека си живеят в тяхната къща. Да си купя крава е скъпо, не е ли по-добре да взема коза? А и много подаръци защо да купувам? На мен са ми необходими само някои дребни неща.
И изведнъж усетил как портмонето му започнало да губи тегло. Бързо го отворил, а там лежала само една стотинка.