Не е случайно, че някои монаси на Атон и не само те, понякога оставят в килиите си цял ден, пребивайки в болка и мълчание.

Разказваха ми за един монах от Атон, отшелник, който не приемал никого по три-четири дни в седмицата. И това не го правел, защото бил безразличен към хората, а напротив поради голямата си любов към тях.

– Дете, – казвал той, – за да ти дам нещо, трябва да го взема. Но за да взема, ще трябва, като пчела, да намеря райски цветя, да събера прашец от тях и да се заключа в своята „кошер“, за да приготвя „мед“. И когато на следващия ден дойдеш при мен, ще те срещна с нова сила, усмивка и добро настроение. И мога да те насърча, да те подкрепя. Но не мога да направя нищо, ако съм изтощен от постоянна суета или ако бъда като гаснещ фитил.

Шестоъгълната форма е най-икономичната и ефективна фигура за конструкцията на пчелна пита.

Пчелите изграждат пчелни пити в кошерите вертикално.

Първият пчелен кошер е създаден от изключителния пчелар Пьотър Иванович Прокопич. Той направил своя кошер през 1814 година.

Пчелите създават не само шестоъгълни пчелни пити, но и петоъгълни. Петоъгълните пити са разположени между малките и големите пчелни пити.

Насекоми заселили се в таванското помещение на един дом, се оказали толкова трудолюбиви и направили толкова мед, че той започнал да се стича от тавана.

Собствениците на жилището, отдавна забелязали край своя дом много пчели. Един ден съпрузите открили, че полилеите в стаята са залети с някакво лепкаво вещество.

След внимателно проучване на къщата, те открили, че пчелите възползвайки се от това, че домакините не поглеждат на тавана, си устроили голям кошер.

Съпрузите се обърнали към застрахователната компания и нейните служители за този необичаен случай. Били извикани специалисти, които премахнали всички насекоми и поправили повредения таван.

Директор на застрахователната компания се пошегувал, че те често се сблъсквали с такива течове, но не и в случая, където изтичала не вода, а мед.

Африкаризираната пчела или „пчелата – убиец“ е хибрид на африканска пчела с различни видове пчели.

Била е въведен в Бразилия през 1950 г. и по грешка пусната на свобода през 1957 г. Много бързо се разпространила по цяла Южна  и Северна Америка.

„Пчелата – убиец“ се отличава с необичайна агресивност.

Според статистиката от ухапването на тези пчели за загинали повече от двеста души, а няколко хиляди са сериозно наранени.

Те атакуват всяко животно, което се появява в радиус от 5 метра от техния кошер. Способни са да преследват нарушителите до половин километър, а понякога и повече.

В стаята се чуваше тихо бръмчене като в кошер. Учителите, привикани на поредното събиране, бяха притеснени.

– За какво ли ни е събрал пак? – мърмореше Горанов, като пристъпяше  нервно от крак на крак.

– Само да не е за инициативите в нашия колектив, – тресеше се от възмущение Маринова.

– А защо да не му предложим някоя и друга идея, – усмихна се предизвикателно Спиридонов,

– Престанете с шегите си, Спиридонов, това не ви е увеселително мероприятие, – скастри го Василева, възрастна учителка пред пенсия.

Скоро в стаята влезе директорът на училището. Той беше солиден мъж на средна възраст.

– Колеги, да започваме, – предложи той.

Григоров потърка длани, изправи се и каза много бързо:

– Колеги стига са ни обвинявали, че нямаме никакви идеи.

Останалите учители го погледнаха изненадано.

„Пак някой от неговите каламбури ще пробута, – помисли си Пейчев“.

Но Григоров не им обърна внимание и продължи:

– Предлагам за в бъдеще, да се оценява трудът ни спрямо това, колко наши ученици, са приети в престижни учебни средни училища.

Останалите учители се стъписаха.

– Вероятно ще поискаш на гимназиалните учители  да се оценява трудът по приетите във висше учебно заведение, – продължи шеговито мисълта му Минчева.

– Става въпрос за нашето училище и трудът, който полагаме, – наблегна Григоров. – Тук им пишем шестици, а на приемните изпити за средните училища изкарват двойки. Това на нищо не прилича!

– Какво сме виновни ние, като някои се плашат на изпита и всичко им се изтрива от главата, – защити учениците Иванова.

– За един двама, как да е, – каза Григоров, но за повече от 50 процента, това е безобразие. На какво сме ги научили?

Директорът на училището, който обичаше новите идеи, които бяха рядкост в този колектив подкрепи Григоров:

– Такава хубава идея не трябва да се изпуска. Вярвам, че колективът ще разбере, че целта на предложеното е да се издигне авторитета на нашето училище. Мисля, че трябва да я приемем и да я приложим на практика. От сега нататък трудът на всеки учител в нашето училище ще се оценява по показаните резултати на приемни изпити в средното училище и брой на приети наши ученици в елитни гимназии.

За всички това бе гръм от ясно небе, но ….. връщане назад няма.