Веднъж при Шляпин се явил един певец любител, който нагло го попитал:
– Фьодор Иванович, бихте ли ми дали назаем костюма си, с който сте пели арията на Мефистофел?
Когато видял очуденото лице на певеца, нахалникът продължил:
– Не се притеснявайте аз ще ви платя за него.
Шаляпин застанал в театрална поза и изпял:
– Бълха в кафтан?! Ха, ха, ха, ха!….

Джеръми Бентъм, британски философ, умрял през 1832 г., завещал своето състояние на Лондонската болница, при едно условие:
Неговото тяло да присъства на всички събрания на членовете на управта.
Неговите останки били облечени в костюм, а на лицето му била поставен восъчна маска.
„Чучелото“ на учения и до сега присъства на всички събрания на управата.

Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

Перуанският актьор и природозащитник Ричард Торес се „оженил“ за дърво от Аржентина.
По време на церемонията женихът бил облечен с костюм, а на главата имал синя шапка. Той връчил на своята избраница букет цветя и я целунал. Свидетели на сключения необичаен съюз били приятелите и роднините на младоженеца.
Новоизпеченият съпруг заявил, че церемонията има символичен характер. С тази церемония той искал да привлече вниманието на хората към въпросите за защита на околната среда. Според него, сега природата се нуждае от вниманието и грижите на хората.
В бъдеще, Торес планира да извършва подобни действия в цяла Латинска Америка. Преди това той е организирал няколко дейности за опазване на природата у дома в Перу.
Примерът на Ричард Торес да се ожени за дърво, не е единствен по рода си. Разбира се подобни бракове са незаконни, но жители на различни страни организират странни церемонии, на които се женят за свои питомци и любими предмети.

Много хора си живеят спокойно, но на някои това не им е достатъчно. Какво може тогава да премахне напрежението им? Трябва им нещо, което да спира дъха и да се озовават на ръба на емоциите си.
Да вземем например, бейсджъмпингът. Един от най-популярните екстремни спортове на деня. Въпреки това, този спорт е изключително непопулярен в България и засега у нас само един човек го практикува. При него можеш да получиш травма, наранявани или да се разделиш с живота.
Негов „прародител“ е парашутизмът, но за разлика от него в този вид спорт, можеш да скачаш не само с парашут, но и от скали, от покриви на високи здания, от заводски комини….
Скоковете им са опасно близо до площадката за скока. Това изисква съответни промени в екипировката. На първо място парашутът не е същият. Той е по-малък, отваря се по-рязко и бързо, и няма резервен.
Когато височината е малко по-голяма, бейсджъмпърите обличат костюм, който приличат на летяща катерица. Той представлява дреха от специална материя, която като разперите крака и ръце, се създава нещо като ципи между тях. Това позволява на тялото да се движи почти хоризонтално, което ви осигурява по-дълго време за свободно падане, нещо като пикиране.
Този спорт е много опасен, тъй като всеки малък проблем, възникнал във въздуха, може да се окаже фатален, независимо от опита и добрата подготовка. В някои страни е забранен чрез закон.