Бактерията  Tersicoccus phoenicis е била открита през 2013 г. в помещения, където най-малко са очаквали да я намерят, в стерилните стаи на НАСА и Европейската космическа агенция.
Те нямали нищо общо една с друга. Едната е открита във Флорида, къдто се е сглобявал космическия апарат „Феникс“, а другата на космодрума в Куру, Южна Америка.
В такива помещения се подържа по-високо въздушно налягане, очистват се със силни химикали и ултравиолетова светлина, но за откритите бактерии, тези условия ги устройвали.
Възможно е те да са попаднали на Марс чрез „Феникс“ или някой друг апарат.

Вестниците и телевизията съобщили, че от изследователския полигон Хамагир в Алжир, който по това време е бил собственост на Франция ще стартира космическа ракета „Вероника-47“ с черно белия котарак Феликс. Скоро опашатия космонавт кръстили „астрокотка“. Той бил „първият в света котарак космонавт“.
Истината е, че полета съвсем не бил космически. Ракетата е била предназначена за т. нар. вертикален старт – капсулата излита в космоса на височина от около 200 километра, но не лети около земята, а пада обратно и се приземява с парашут близо до площадката за излитане.
По-късно станало ясно една невероятна подробност за този полет. Оказало се, че този Феликс никъде не е летял. Този четирикрак герой, който взели като малко котенце на една от улиците на Париж и дълго готвили за полет, в навечерието на старта се изхитрил и избягал от космодрума.
Учените се оказали пред избор или да отменят спъпоструващия експеримент, или да го заменят с друга котка. Те избрали второто. В касулата се оказала съвсем обикновенна котка, която отдавана живеела край космодрума. Тя се казвала Филисет. Възможно е тя да е кръстена по-късно така заради избягалия котарак.
Полетът е продължил само 4 часа и завършил успешно. Какво е станало с котката след кацането нищо не се знае, защото след приземяването, тя веднага избягала.

През 1994 г. се появила новина, че Юпитер може да се сблъскате с комета и да бъде подложен на метеоритна бомбардировка.
Ето защо градския съвет на малкия американски град  Грин-Ривер в щата Уайоминг обявил частна писта в близост до град за междугалактически космодрум, на който поканили да кацат бежанци от Юпитер.
Досега нито един космически апарат не се е възползвал от този космодрум.

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.

В пустинята на щата Ню Мексико е открит първият търговски космодрум.
Това събитие е отбелязано с полет на ракетоплан, който ще прави суборбитални полети с пътници на борда.
Ще се проведат още множество тестове в близките 12 до 18 месеца, преди да се отправят хора в космоса.
Пистата на космодрума има дължина 3,2 км и ширина на пътя 60 метра.
Компанията-създател на първия търговски ракетоплан, вече е получила заявки за участие в полет от 340 човека на стойност 45 милиона долара. Най-евтиният билет за ракетоплана струва 200 хиляди долара.