По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.

Доматите имат противовъзпалителни и антитромботически свойства. Консумирането на големи количества домати се свързва с намаляване на риска от заболявания като рак, сърдечни и съдови заболявания, остеопороза, когнитивни разстройства.

Доматите имат регенеративни свойства. Прилагат се на рани, при язва на стомаха дванадесетопръстника, хроничен гастрит и колит.

Доматите са полезни в борбата с кожни проблеми, като мазоли. Разрежете един домат наполовина и го долепете до мазола. Повярвайте, рецептата е много ефикасна.

Почти всички индийски жени, използват маска от домат, за да подобрят качеството на косите си. Домати почистват, защото те съдържат голямо количество плодови киселини и са един вид плодов пилинг за кожата на главата. Освен това съдържат глитидоиди, които подхранват кожата на главата и подобряват структурата на косата.

Свечеряваше се, но слабичкият млад човек прокара пръсти през дългата си коса и продължи да чете. Той седеше в овощната градина и се опитваше да проумее как Луната обикаля около Земята.
Време бе за вечеря, но той нямаше желание да се прибере. Точно тогава нещо привлече вниманието му.
Тя дълго бе чакала да настъпи този миг. Чакала бе с месеци, потънала в мълчание. Първоначално не бе по-голяма от мъничка зелена пъпка. Сега бе станала яркочервена, с размерите на юмрук. Една жива топка вода,  със захари, горчиви семки и  обвивка като восък. Най- обикновена узряла ябълка.
Хладния ветрец докосна клоните и младежа потрепна. Въздъхна и неохотно затвори книгата.
Чу се едно тихо „пук“. Крехката дръжка държала ябълката за дървото се пречупи. Откъснатата ябълката полетя надолу. Изтърколи се през шумолящите листа и леко чукна младия човек по главата.
Той се почеса по главата и се взря в Луната. Тя блестеше като лъскава сребърна монета във вечерното небе.
–  А защо Луната не пада? – запита се той, докато разсеяно дъвчеше ябълката.
Младежът си спомни за „играта с ведрото“. Той мразеше тази игра, защото за нея се изискваше голяма сила. Ведро пълно с вода така трябваше да се завърти над главата, че да не падне нито една капка от него. Това беше много трудно за него, защото той бе много слабо и дребно момче.
– Може би това, което държи водата във ведрото, държи и Луната на мястото ѝ, – промърмори тихо младият човек.
Младежът хвърли огризката. В мрака се чу само едно жално „мяу“.
Той забрави за вечерята. и се запъти към стаята си. Предстоеше му да изчисли каква трябва да бъде силата на привличане, за да не полети ябълката към космоса. После поразсъждавайки на въпроса да определи колко бързо трябва да се движи Луната, за да не падне на земята.
Навярно сте познали нашият герой. Да, това бе Исак Нютон.

Скъпи, жени, никога не искайте от Дядо Мраз за Нова година „приказен живот“. Принцеса няма да ви направи. Но виж Иван Глупака може и да ви изпрати.
Отново се празнува Нова година в детската градина. Костюмите за Дядо Мраз не достигат, та трябва да се радваме и на каквото има.
Малко момче седи близо до украсената елха. Към него върви маскиран като „смърт“ човек, с черна качулка и коса в ръката.
Изплашеният малчуган бързо се изхлузи от стола и тихичко прошепна:
– Дядо Мраз, цяла година се държах добре и правех всичко, което ми кажеха родителите….Вие…навярно имате грешна информация за мен…
–  Глупости, не мисли за това! Стани и ми кажи стихчето си, – каза мнимия Дядо Мраз.
Момчето бавно треперейки се изправи и колебливо започна:
– Отче наш! Който си на небесата …

Лесна рецепта от обикновена сода. Тя е подходяща за тези, които искате да дадете на косата си „почивка“ няколко седмици от обичайния шампоан и техните вредни въздействия върху здравето.
За тези, които се съмняват в почистващите свойства на сода за хляб, ще обясня. При взаимодействието  ѝ с мастната смазка на косата се образува сапун (натриева сол на мастната киселина) и глицерин. Сапуна мие косата, а глицерина омекотява кожата на главата.
Какво ни е необходимо?
1 супени лъжици сода за хляб; 1 чаша гореща вода и празен флакон от шампоан.
Как се приготвя?
Насипват се двете лъжици сода в празния флакон. Заливат се със чаша с гореща вода и добре се разбъркват.
Как се мие косата?
Намокрят се косата под душа. Нанася се половината от шампоана върху косата и главата леко се масажира. Измива се. Същото се повтаря със втората част от шампоана и косата добре се оплаква.
Но това не е всичко.За да бъде косата блестяща и добре да се разресва е нужен балсам. За това може да се използва лимонена киселина или оцет.
Какво ние нужно?
Лимонена киселина или оцет и вода.
Разтваряме в два литра вода половин чаена лъжичка лимонена киселина.
След измиване изплакваме добре косата.