Замърсяваме не само Земята на която живеем, но сме започнали да трупаме боклук и в космоса.
Международни космически организации са разработили Кодекс за поведението ни в космоса. Той е свързан най-вече с натрупването на боклук в космическото пространство. Проектът е бил приготвен преди две години и половина от Евросъюза. Към групата на инициаторите са се присъединили и американците.
Кодекса представлява набор от стандарти за изпълнение. Документът е насочен към осигуряване на безопасността на всички свързани с Космоса дейности извън рамките на процеса на разоръжаване.
Проектът е предоставен за разглеждане през 2009 г. на Конференцията по разоръжаването в Женева. Малко след сблъсъка на руския военен спътник с космически кораб за телекомуникации на САЩ. Страните, които са подписали споразумението, се задължават да използват пространството „, при пълно зачитане на сигурността и целостта на обектите в орбита.“
Документът е подписан от всички европейски страни и Русия. Една от последните норми в Кодекса е приета и от САЩ.
„Дългосрочната устойчивост на космическата среда е сериозно застрашена от космически отломки и действията на безотговорни страни“ – каза в изявление Хилъри Клинтън. В документа не се уточнява, за кои действия става въпрос.
Клинтън предупреди, че САЩ няма да подкрепи този вариант на документа, който по някакъв начин ограничи дейността им в космоса, свързани с националната сигурност и способността да „защитят себе си и своите съюзници.“

Като се има в предвид напрежението в Близкия Изток, можем да кажем, че гибелта на Коста Конкордия не е случайност, а лошо знамение за света.
Ние всички сме пътници на кораб, наречен „Живот“. Трудно се справяме с живота, но въпреки това се опитваме да го живеем по най-добрият начин. Просто искаме да се насладите на нашето пътуване.
Вярваме, че нашите лидери – капитани няма да отведат кораба до скалите, а в действителност те това правят.
Изпращат ни срещу скалите, а после ни лъжат: „Идете по кабините си. Няма причини за безпокойство. Това е дребна повреда, която техниците скоро ще отстранят“.
След това напускат кораба и ни оставят сами да решаваме проблемите си. „Спасявайте се както можете! Всеки сам за себе си!“ Тези, които са повярвали и са се върнали в кабините са починали.
Забележете корабът е получил името си през 2006г. и на латински се превежда като съгласие, хармония. Всяка палуба е получила име на някоя европейска страна. Съвпадение ли е, че Европа е попаднала на скала, настоящата икономическа криза?
Луксозния лайнер Коста Конкордия олицетворява върха на постиженията на човечеството. Но то е обхванато от зла сила. Корабът, който е легнал сега на една страна символизира факта, че нашите „капитани“ служат на тази сила.
Войната това е нейното основно оръжие. Понякога тя организира „случайна злополука“ като Фукушима, Мексиканския залив или урагана „Катрина“. Нейните последователи си играят на богове. Какво ли не биха дали за да властват над човечеството!

На 4 май 1882г. моряци от бразилският кораб „Арагуари” уловили бутилка със съобщение. То било написана на страница от Библия и гласяло: „ На борда на  английската шхуна „Морски герой” е започнал бунт. Капитана е убит. Първият помощник е хвърлен зад борда. Аз, който съм вторият помощник на кораба съм  принуден да карам кораба към устието на Амазонка. 45 градуса,15 минути западна дължина и 2 градуса, 30 минути южна ширина. Скорост 3,5 възела.  Спасете ме”.

Капитана на бразилския кораб взел курс към оказаното място. След няколко часа бунтовният кораб бил намерен. Моряците от „Арагуари” под ръководството на лейтенант Виейра бързо потушили бунта и освободили затворения в трюма втория помощник и двама моряка, които отказали да участват в метежа.

Освободеният помощник капитан попитал озадачен:

– Но как разбрахте какво се е случило с нас?

– От вашето съобщение, което намерихме в бутилка.

– Какво  съобщение? Нищо не съм изпращал.

Лейтенанта показал на пострадалия намерената бележка.

– Но това не е моят почерк!- възкликнал помощник капитана.- Нямах възможност да напиша каквото и да е, още по-малко да го хвърля с бутилка в морето. Бунтовниците следяха всяко мое движение. А верните моряци били хвърлени в трюма, където скоро се оказах и аз. Колкото до капитана, той се разболя и остана на брега в Ресифи, като остави командването на първият помощник.

Всичко това довело до голямо недоумение бразилските моряци и чиновници на Фолкландските острови, където е бил ескортиран  корабът „Морски герой”. Бунтовниците били изпратени в Англия, където били съдени.

По време на съдебния процес били разкрити сензационни факти.

Изяснило се, че английският писател Джон Пармингтон е написал роман със заглавие „Морски герой”. За да заинтересува публиката, след публикуването на книгата писателят пуснал в морето 5000 бутилки с послание за помощ, написано на страница от Библията. Тази акция била много трудоемка и доста скъпа.

Малко след това бразилските моряци са уловили една от тези бутилки.

Интересното е, че едва ли тази измислица на писателя  би станала известна, ако това не бе станало наистина.

В мрежата вече е публикувана такава снимка. Изображението е било съставено от множество снимки направени от сондите на НАСА.
Някои от участъците на лунната повърхност са снимани по-рано, много по-детайлно. Но учените до сега не са имали подробна карта на Луната, както сега.
Поради въздействието на приливите на Земята, въртенето на спътника й се забавя. Периода на въртене на Луната около оста й съвпада с този на въртенето й около земята, за това наблюдателите виждали само едната страна на Луната.
Обратната страна на Луната била за първи път фотографирана още през 1959г. от съветската междупланетна станция „Луна-3“.
Членовете на космическия кораб „Аполо-8“ са видели тази обратна страна с очите си.
Обратната страна на Луната се различава много, от тази която наблюдаваме. От другата страна не съществуват, така наречените, лунни морета – обширни области, залети с базалтова лава, изхвърлена при предишна вулканична активност.

Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.