Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

През 1750 г. Роберт Морис, виден колониален чиновник, видял невероятен сън. В него той бил смъртоносно ранен, когато корабът, който трябвало следващия ден да посети, дал артилерийски салют.
Когато се събудил, той бил шокиран и отказал да се качи на кораба. Успокоявайки госта си, капитана обещал, че никакъв салют няма да има, докато Морис, след посещението си на кораба на стъпи на земя.
Морис се съгласил при такива условия.
След инспекцията на кораба капитана дочакал, докато Морис се оказал в лодката и след това дал заповед да приготвят оръдията за оръдеен поздрав. Но на носа му кацнала муха и той вдигнал ръка, за да я прогони. Моряците взели жеста му като сигнал и стреляли. Части от заряда попаднал върху Морис, който бил отплувал с гребна лодка и се намирал на няколко метра от кораба.
Както се казва, от съдбата си не можеш да избягаш.

За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.

Много от нас добре помня един епизод от романа на Жул Верн, когато морските пътешественици случайно откриват в стомаха на акула, бутилка с бележка, която бил хвърлил в морето капитан Грант. Дори 150 години по-късно, така постъпвали моряците, изпаднали в беда. Но такава „морска поща“ не е много надеждна.
На бутилката на капитан Грант много ѝ е провървяло. Но останалите бутилки трябвало да плуват в продължение на много години в моретата и океаните.
През 1784, в Тихия океан, потънал японския кораб. 44 моряк намерил убежище на необитаем коралов остров. Един от моряците написал зов за помощ, сложил я в бутилка и я хвърлил в морето.
Станало така, че вълните изхвърлили бутилката на японския бряг и дори близо до родния град на моряка, станал жертва на корабокрушението. Но това се е случило чак през 1934 г., т.е. 150 години по-късно!
През първата половина на XIX век са създадени международни сигнали за бедствие. Корабите стреляли с оръдия и трябвало да размахват определен флаг. А през нощта, било необходимо да се дават сигнални светлини и ракети.
Това е вече една голяма крачка напред, но ако по морските линии край бреговете тези сигнали могат да се видят. Ефективността на техните действия в безкрайните простори на океаните, в новите, малко известни пътища, е практически нула.
През 1986 г. се появило ново ефективно средство за комуникация – радиото. И две години след откриването му великият руски учен Александър Попов обуорудвал с безжичен телеграф първия кораб. Той бил английски плаващ фар. Една година по-късно, когато фарът се сблъскал с парахода „Матюс“, за първи път в историята на корабоплаването е бил изпратен сигнал за бедствие по радиото.
Въпреки това, ясен сигнал на призива за спасение не съществува все още.
На 3 ноември 1906 е била подписана Берлинската радиотелеграфна конвеннция, приела за международен сигнал за бедствие «SOS». SOS – това са през първите три букви от английската фраза „Спасете нашите души“ – Save Our Souls.
От тогава този сигнал е използван от хиляди бедстващи кораби. И всички кораби намиращи се наблизо, заедно бърза да им помогнат.

Говори се за един адмирал на остров Хаити, който се отличавал с изключителна жестокост.
Веднъж той хванал няколко от ръководителите на противника. Взел ги на кораба си. Излязъл в открито море и там спокойно им заявил:
– Дарявам ви свободата.
И те трябвало бързо да напуснат кораба. Заловените били отведени на палубата и хвърлени на акулите, които често съпровождали кораба.
Така и дяволът постъпва с тези, чийто живот е завладял. Той ги извежда в откритото житейско море и ги хвърля в бездната на греха и пороците, водещи към гибел.
Грехът е нарушение на съвършената Божия воля. Разстройство, извращение и унищожение на Божия съвършен ред. Грешникът внася дезорганизация и нарушава Божия ред. Грехът е като чума, която засяга всички смъртни.
Психическите разстройства, разрушенията и войната се коренят в греха. Грехът е причината за безумието. Той отравя сърцето. Грехът  е подобен на ураган и вулкан. Той е рак, разяждащ човешката душа. Грехът е като поток, който помита всичко по пътя си.
Ела те при Исус, нека Той да вземе кормилото на вашия живот. Тогава той няма да завърши на земята с тревоги и отчаяние, а с радостна песен в тихото пристанище на вечността.