Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.

Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.