P { margin-bottom: 0.21cm; }

Дизайнерите не престават да учудват всеки път с нестандартните си изобретения. Така че, този път на изложение те привлякоха внимание с кола от пирони.

Немският скулптор Александър Гейслер на националното изложение в Берлин е представил своето творение, точно копие на Mini Cooper S. За построяването му е използвал 7000 стандартни пирона. Трябвали са му почти двеста часа, за да я сглоби.

Почти прозрачната му скулптура тежи 300 тона. Гледайки елегантната и светеща метална до блясък кола, не можеш да не се възхитиш не само на умението на художника, но и на необичайното му търпение.

Жалко, че такава кола не може да се кара. Би било интересно, ако авторът на модела бе промислил как да прикрепи ходова част и мотор. Но мисля, че сегашната и тежест плюс допълнителните детайли биха я направили много тежка и се чудя, какъв двигател би я помръднал?

Все пак тази изложба е за художници, които изготвят шедьоврите си от не типични материали. Картонът, дървото, пироните и др. плюс способни ръце се превръщат в нещо, което буди възклицания , възхищение и удивление.

Специалисти от Делфийският технически университет съвместно с дизайнери от Mecanoo Architects..са създали умалено копие на нов ветрогенератор, който не използва движещи се механични части.

Съоръжението EWICON (electrostatic wind energy converter) представлява стоманена рамка във вид на буквата „О“, в която се намира мрежа от хоризонтални тръби. Всяка тръба се състои от няколко електрода и дюзи, разпръскващи положително заредени частици вода във въздуха.

Устройството произвежда енергия чрез движение, създадено от вятъра на заредени капки вода между тръбите.

Тъй като инсталацията няма движещи се части, намаляване се разходите за нейната поддръжка. В допълнение, EWICON не прави голяма сянка и не предизвиква шум. Системата може да бъде инсталиран край морето или на сушата. Тя лесно се поставя, дори на покрива на висока сграда.

Не трябва да се опитваме да дадем на децата си повече от това, което им е дал Създателя. От нас те получават цвета на кожата, на косата и на очите. Малко по-късно приемат нашата нашата религия и говорят езика ни. Предполага се, че на тях ще предадем благата си, били те малобройни или многобройни. Освен това не е чудно да продължат нашата професия, работа търговия, защото това е нещо познато и можем да им помогнем. Но можем и да сгрешим, защото можем да настояваме, без да си даваме сметка, че децата ни заместват в постигането на цели, за които сме мечтали в продължение на години.

Не можем да осъзнаем, че в такъв момент децата ни престават да бъдат личности. Те се превръщат в инструмент, които ни позволява да стигнем до там, където не сме могли да стигнем. Те ще учат това, което на нас не ни е било разрешено, ще получат това, което е било невъзможно да получим. Те ще съберат похвали, които никой не ние дал. Така престава да бъде същите и се преобразява от нашите желания и цели за преуспяване в живота.

И все пак повечето от родителите не успяват да превърнат детето си в свое копие, защото то е независимо същество, което чувства, страда и обича.

Страничния ефект от пречупването на волята на детето води до отдалечаване от родителите му. Когато се опитаме да надминем Създателя си, резултатите рано или късно се оказват лоши.

Ануар Афифи имал книга, в която той описал беседите си с мъдреци и философи по време на двадесет годишното си пътешествие.
Един ден го посетил един негов ученик и поискал разрешение да направи копие на тази книга.
– Добре, – Казал Ануар, – направете, но за това ще трябва да ми платите хиляда златни монети.
– Такава огромна сума, за това което е в книгата и това, че няма с нищо да ѝ навредя при копирането? – възмутил се ученикът. – Освен това е недостойно да изисквате заплащане за знания.
– Аз не взимам пари за самото знание, – казал Ануар, – В книгите няма знание, в тях има начини как да го добиеш. Хилядата златни монети мислех да изразходвам за пътните разходи на ученици, които нямат възможност да пътешестват. Що се касае до сумата, аз изхарчих 50 хиляди плюс 20 години от живота си. Може би ще ми позволите да реша, на какво е равно това?

Този град се явява най-големият на остров Гуам. Той е основан от испанската администрация през 1668г. Година след основаването на града се е появила първата католическа църква на острова.
Сега най-голямата забележителност на Хагатна е Католическата катедрала и развалините на двореца на губернатора, който е издигнат през 1786г. Напълно е разрушен по време на сраженията през Втората световна война.
През 1981г. папата е посетил град Хагатна. Той отслужва меса в църквата и в чест на това събитие му издигат статуя.
Тук може да се посети парка Пасео де Сузана, в който се намира мини копие на американската статуя на свободата.
Стариният испански форт Санта Агузда е интересен като исторически паметник.