Учени, изследвали смъртта на Ленин, са почти сигурни, че той не е починал от естествена смърт, а е бил отровен.
Това разследване са направили американския невролог Гари Уинтърс и руския историк Лев Лури. Резултатите от изследването били представени на конференция в Медицинския факултет на Университета в Мериленд.
Официалната версия за смъртта на Ленин е, че той е умирял на 21 януари 1924 г. от инсулт, поради продължително хронично заболяване.
Лури установил, че здравето на вожда се е влошило постепенно. След първия инсулт през 1921 г. се оказала парализирана цялата му дясна половина от тялото. Но след това Ленин се възстановил и даже участвал в лов в началото на 1924 г.
Уинтърс проучил историята на заболяването на Ленин и доклада от аутопсията на тялото му. Въз основа на тези данни, той заключва, че до смъртта си вожда е бил доста активен и не са забелязани никакви признаци за предстояща смърт.
Но въпреки всичко, преди самата си смърт Ленин е получил няколко конвулсивни припадъка. Американският невролог смята, че това не са обичайните симптоми за инсулт.
Също така било  установено, че по време на аутопсията на Ленин не е имал токсикологична експертиза. Затова Уинтърс и Лури смятат, че Владимир Илич Ленин е бил отровен.

Международната конференция по проблемите на Арктика се проведе в Тромсьо за шести път. Тази година основната тема на конференцията е била енергетиката: възобновяеми енергийни източници, глобално изменение на климата, намаляване на енергийното потребление.
Учените смятат, че в половината свят енергия се използва за поддържане на комфортен климат в домовете. „Пасивна къща“ практически ще изостави системите за централизирано топлоснабдяване.
Трябва първо да се инвестира в създаването на ефективни изолационни материали, но това трудно ще се наложи в строителството или енергийната индустрия.
В Германия и Австрия са построени десетки хиляди къщи, а в скандинавските страни само няколко, тъй като тази идея не е много популярна.
Въвеждането на понятието „пасивна къща“ ще бъде революция в строителството, но това ще доведе до осезаемо намаление на потреблението на енергия, а оттам и на изхвърляне на вредните емисиите в околната среда.
Концепцията за „пасивна къща“ е разработен в Германия през 1990-те години, тя въплъщава идеала за енергийна ефективност. Европейският стандарт допуска за пасивна къща потребление на енергия не повече от 15 киловатчаса на година за 1 квадратен метър.
На практика, за постигане на такива резултати в работата на мащабното строителство е доста сложно.

Конференцията била доста напрегната. Дали от вглабяването в научните
открития или от вече настъпилата умора у слушателите, тя доста трудно
вървяла.
На тази конференция Айнщайн също представил свой доклад, но изглежда
аудиторията трудно възприемала думите му.
След края на изказването си ученият бил посрещнат от един репортер с
въпроса:
– Кой момент от конференцията се оказа най-труден за вас?
Айнщайн се усмихнал и споделил:
– Най-голямото предизвикателство бе да събудя слушателите, след
встъпителното слово на председателя.