Възпитаникът на Уелския университет известния американски художник и дизайнер Джош Кейс нарича своята оригинална екологична живопис „изследване“. В нея нагледно се демонстрира влиянието на урбанизацията върху дивата природа.

Сега той работи в Портланд. Негови работи са представени на многобройни изложби в Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис, Денвър и Сиятъл.

Работите на Кейс изобразяват животните в урбанистичния свят на съвревмения човек. Свят, който строим само за себе си и не оставяме място за другите.

Така се ражда яркия контраст между несъпоставимите „асфалтови реки“, машините, пътните знаци и обитателите на горите и моретата.

В художествените композиции на Джош много рядко се появяват човешки образи. Виждаме ги единствено в счупените манекени и исторически паметници.

Гледайки това тревожно съчетание, всеки от нас подсъзнателно чувства, че това не са елени и мечки лишени от изображение, а бездушни и примитивни израждания на техногената ера.

Някои от работите му навяват мъка, болка, ужас и предават тъжни образи навеяни от една постапокалиптична литература. В тях Кейс изобразява какъв може да стане светът след унищожението му.

Друга част от картините му са оптимистични. В тях се вижда единството на човека с природата, взаимовръската със всичко живо и удивителната хармония на екосистемите, които непременно трябва да се запази.

Датски дизайнер Питър Калесен е получи световно признание за своите красиви скулптури от хартия. Той е роден в датския град Хернинг през 1967 г. Започва да учи архитектура, но  разбира, че истинското му призвание е изкуството.
Специализира в Англия. Първоначално рисува и създава видеопроекти, но по-късно се насочва към хартията.
Неговото любимо изразно средство е обикновеният бял лист хартия, формат А4.  За произведенията си казва, че се фокусира върху  контраста между позитива и негатива. От обикновен бял лист Петер създава триизмерни творби.

Моделите му са прекрасни. Човек трудно може да ги опише. Достатъчно е само да ги погледне.

На изложбата за дисплеи 2011г. в Токио бил представен екран, на който не влияе външното осветление. Това означава, че дисплея не губи контраст дори и при пряка слънчева светлина.

Свойствата на новите екрани се обясняват с това, че в основата си имат два слоя, огледална основа и разсейваща планка, които не позволяват на външните източници да изкривят изображението.

Технологията може да се приложи при екрани с всякакъв размер.

За сега не се знае кога това приспособление ще се появи по магазините.

Параходът „Куийн Мери“, който се намира в пристанището в Линг Бийч, Калифорния е изключителен музей. В мирно време е използван като луксозен лайнер, през Втората световна война като боен кораб, а в настояще време като музей. Дълъг е колкото три футболни игрища. На него се вижда поразителен контраст между начините на употреба по време на мир и война.
В едната част е реконструирана столова, пресъздаваща подредбата в мирно време. Върху масите, на които са сядали знатни персони, са подредени редици от вилици, лъжици и ножове, чийто предназначение е непонятно за нас, но не и за тогавашното изтънчено общество.
В другия край на кораба виждаме обстановка пресъздаваща подредбата през военно време. Напълно противоположна на първата. Един метален поднос с вдлъбнатини заменя петнайсете чинии и паници. В каютите са наредени четири двойки двуетажни койки.
През мирно време корабът е събирал 3000 души, а във военно 500 000.