В задния двор Лили простираше дрехи и чаршафи.
– Не ме докосвай, – извика тя, когато Стоян се доближи.
– Виж не съм дошъл да се караме, – каза премирено Стоян, – не сме се виждали доста отдавна.
– Тъй ли? – сопна му се Лили. – Чудех се къде ли се запиля?! И за какво те прибраха в затвора? – очите ѝ святкаха яростно.
– Контрабанда на алкохол, – троснато отвърна Стоян.
– Не знаех, че се занимаваш с такива работи, – с ирония подчерта Лили.
– Е, все някак трябва да се изкарват пари, – с поглед забит в земята, тихо каза Стоян.
– Да не би децата ти да гладуват? За твое сведение, те работеха, докато ти беше в затвора, – Лили фучеше като бясна. – За какво си дошъл?
– Просто да ти кажа здравей, – помъчи се да я умилостиви Стоян – и да ти кажа, че много ми липсваше. Защо не дойде да ме видиш поне веднъж? – в гласа му се прокрадна укор.
– Имаш вид все едно си бил на почивка. Ял си по три пъти на ден, – заяде се отново Лили, – а аз и децата ти само по един път. Най-малко пет килограма си наддал.
Стоян разпери ръце. Не знаеше вече какво да ѝ каже.
– Не помисли ли преди да се забъркаш в такива работи, – започна да го мъмри Лили. – Почти на 45 си, а се държиш като тийнейджър. Питаш ме защо не съм ти дошла на свиждане, че защо да идвам? Когато реши да правиш контрабанден алкохол, дойде ли да ме попиташ дали съм съгласна?
Стоян усети, че Лили е много ядосана.
– Добре де, следващия път като се проваля, ще гледам никой да не разбере, – по лицето му се четеше тъга и безнадежност.
Лили се чудеше да го приеме или да го смачка и да го изрита. Стоян с болка тръгна към входната врата.
– Не ходи никъде, – гласа ѝ трепна и стана по-тих, и нежен. – Пази се! Тревожех се за теб още от първия ден, когато те прибраха в затвора.
– Не ми ли каза, че на мен там ми е било по-добре, отколкото на теб тука? – заяде се на свой ред Стоян.
Двамата се погледнаха. След това с мълчаливо съгласие се отправиха към дома си.
