Половин година в лондонското дизайнерско студио Бенджамин Хюбърт са работили върху създаването на инвалидна количка, която значително ще повиши стандарта на живота на хората с увреждания.

Основното предимство на отпечатаната на 3D-принтер инвалидна количка е пълната ѝ анатомичност.

Изработена е по уникални мерки, тя точно повтаря контурите на тялото. Това се постига чрез измерване и получаване на биометрична информация на човека, които се въвеждат в софтуера на принтера.

Материалите за изготвяне на инвалидното кресло са избрани по следния начин: седалката е направена от прозрачна гума и термопластичен полиуретан, която осигурява подходяща подплънка, а титанът е отговорен за стабилността на основната конструкция.

Париж е известен по целия свят като град на романтиката и любовта. Много двойки идват в столицата на Франция, за да изкарат медения си месец. Париж разполага със специална забележителност – Айфеловата кула. Около този доста известен символ на френската столица има множество тайни.

Известен е случая с девойка, която искала да се самоубие, но скачайки от Айфеловата кула паднала върху една кола. Тя не само оцеляла, но се и оженила за собственика на автомобила.
За съжаление такъв щастлив край е рядко явление.

Айфеловата кула има много висок процент на самоубийства сред своите посетители – 17.5 на 1000 човека.

Айфеловата кила през лятото е по-висока с 15 сантиметра. При горещо време стоманената конструкция се разширява.

Айфеловата кула не е трябвало да бъде постоянно съоръжение. Било планирано тя да се демонтира през 1909 г и да се пренесе на друго място. В крайна сметка, тази идея е била изоставена и започнали да използват кулата като гигантска радио антена.

Айфеловата кула е могла да бъде построена в Барселона, Испания, но жителите на Барселона гласували против проекта.

През 1891 г. в Лондон започва да се строи кула, която е трябвало да бъде по-висок от Айфеловата. Тъй като структурата е била неустойчива, строежът бил спрян и в крайна сметка тя е била разрушена през 1907 г. Амбициозната конструкция е била построена на мястото на Watkin’s Tower.

Френски инженер е разработил уникална технология по рода си за часовници, работещи на слънчеви батерии. Сега ученият работят върху подобряването на собствената си разработка.

Неговата цел е да създаде часовник на слънчеви батерии за ежедневна употреба. Изобретението на френския учен  няма никакви съществени разлики с обикновените часовници.

Елементите, влизащи в конструкцията на часовника, ученият е направил с помощта на принтер с тримерно проектиране.

В основата на конструкцията лежи технологията определяща сянката, която се появява поради пречупване на светлината.

Втората цел на учения е серийно производство на часовници и продажба на световния пазар.

Френският учен е заявил, че часовникът показва времето в цифровото му значение.

Група студенти от Техническия университет в Айндховен в края на декември тази година ще започне  да изграждат най-големия леден мост в света.

Дължината на моста ще бъде 65 метра, разстоянието между краищата му ще бъде 35 метра, а ширината му 5 метра. Мостът ще издържа даже автомобил с маса два тона.

Проектът е основан на рисунка, направена от Леонардо да Винчи през 1502 година. Мост с такава конструкция трябвало да бъде построен над Босфора, но строителството му така и не започнало.

Мостът във Финландия ще бъде построен от  композитен материал, състоящ се от вода смесена със целулоза. Този вид материал  е три пъти по-здрав от обикновения лед. След като ледът се разтопи, целулозните влакна ще се използват за тор.

За построяването на моста ще са необходими около 900 тона лед. Строителите планират моста да се изгради с помощта на надуваем балон, върху който ще се нанася материала. След замразяването на моста, балонът ще бъде отделен.

Очаква се строежът на съоръжението да приключи на 13 февруари.
Това не е първият леден проект на студентите от Техническия университет в Айндховен. Миналата година същият екип е изградил най-големия купол от лед с диаметър 30 ​​метра.

В Дубай е бил представен първият в света летящ мотоциклет Flike.

Части на неговата конструкция са три винта от CFRP, които задвижват електромотора.

Летящият мотоциклет може да набере височина 30 метра и да развие скорост 100 км/ч. На такъв режим зарядът му държи до 40 минути.

Придвижването се регулира от пилот, чрез изменение скоростта на въртене на един от винтовете.

Изобретението може да намери приложение при спасителни операции, патрулиране, гасене на пожари, търсене на хора и видеонаблюдения.

Продажбата на летящи мотоциклети се планира за 2016 г.