Всяка зима в китайския град Джингуетан разтваря врати истинска страна на чудесата, където всеки желаещ може да види най-удивителните и невероятни скулптори, създадени от най-добрите майстори на света.
Преминава още едно феерично събитие на територията на националната гора в Джингуетан, която в този период се преобразява до неузнаваемост. Гигантска скулптура на непознати същества, красив принц, приказни замъци и величествени сгради, срещу които бледнее най-модерните архитектурни шедьоври, са сред малкото, които очакват посетителите на фестивала тази година.
Първата в експозицията от безброй скулптори на фестивала е станала снежната църква, за построяванвто, на която са се трудили 8 човека и е отнело време за около седмица. В тази векичествена постройка могат да се помести цяло семейство, в чиито вени тече аристократична кръв.
Усърдната работа продължава две седмици но интересната скулптура „Дивите коне“ е едва на половина. Хао Мин китайски скулптор, чиято скулптура „Дивите коне“ има всички шансове да стане най-добрия шедьовър на  Джингуетанския фестивал за 2013 г. казва: „За да се създаде такава голяма и невероятно сложна скулптура са необходими три неща: талант, търпение и топли чорапи.“ Моделирането става при температура  минус 15 градуса.
Националната гора  Джингуетан се разпростира на 200 кв. км  и е една от най живописните области в провинция Цзилинь. Девствената природа на това място е живописен пейзаж върху стръмни възвишения и буйна гора, в която има повече от 30 вида дървета.

Веднъж един магнат пътувал в разкошна карета дърпана от шест породисти коне, купени от различни страни. Колата затънала в едно тресавище. Колкото и коларят да биел конете, те не могли да се помръднат.
Изведнъж се появил селянин с каруца, карана само от два коня. Те с лекота преминали тресавището. Магнатът останал изненадан и попитал селянина:
– В какво се състои силата на твоите коне?
А той му казал:
– Вашите коне са силни поотделно, но всички са различни породи и между тях няма никаква връзка. Всеки от тях се чувства по-породист от другите и тегли само към своята страна. Ако удариш единия, другите се радват. А моите коне са обикновенни, от една порода, кобила с кончето си. Ако замахна с къмшик към единият, другият полага всиски сили да му помогне.

Шахматът е произлязъл от древноиндийската игра 6-те векачатуранга, Името ѝ се превежда от санскритски като „четири подразделения на войската“. Те са представени в играта като пешки, коне, топове, офицери.
През 7-ми век играта преминала в Персия и била преименувана в шатрандж. Именно от персийския език произлиза името на играта шахмат. Играчите казвали: „Шах“, което на персийски означавало крал, а в играта, че владетеля е нападнат. Словосъчетанието „Шах мат“ на персийски означава „краля е мъртъв“.

Конете живеят по трийсет години. Те нищо не знаят за джина и виното.
Овцата след двайсет години умира. Тя също от вино и бира не разбира.
И телето живее трезво, но след осемнадесет и то си отива.
Почтеното куче живее само петнадесет години, въпреки че коняк и ракия не пие.
Кокошката само вода си пийва, но след десет години и тя с живота се прощава.
Ами котката? На мляко я кара и пак не напредва във възрастта
Не пият животните, но все пак преждевременно хвърлят топа.
А разгулните, грешни, попийващи хора доживяват шейсет, че и повече даже.
А се срещат родени с късмет екземпляри, които изкарват до сто независимо от алкохолните пари!

Тъгата размеква душата, а безделието и хубавото ядене  са като маслото за огъна за страстите.
Знаейки  това, древните египтяни отмервали скъпернически на царете си хляба, месото и часовете за сън, за да бъдат годни да царуват. На приблизително същата диета англичаните подлагат състезателните си коне.
Представи си как почиваш върху лебедов пух, ядеш пирамиди от яребици и елени, а в постните дни множество риби, гъски и патки, хайвер, стриди, гъби и други хубави лакомстава, заместващи едемските ябълки, които според равините вместо костилки имали кантариди – твърдокрили насекоми. Най-известната от кантаридите е испанската муха, чието тяло, изсушено и стрито, притежава възбудителни свойства.
Всичко това  ви превръща в образец за царе, които като боговете на Епикур хъркат на високия си трон, предоставят се на ножицата на министрите си, както и на творецът според манихейците, които се опитвали да съчетае  християнството с източното езичество, предоставили света на разположение на дявола.