Норвежкият град Рюкан се намира на 59°52′54″ с. ш., на няколко километра южно от Санкт Петербург. Той е разположен в неудачно планинско дефиле. Тук пет месеца въобще не пробиват лъчите на слънцето. Градът постоянно е в здрач.

Местните жители решили как да решат този проблем.

На самият връх на близко стоящата планина ще поставят големи огледала, които постоянно ще следят слънцето и ще хвърлят „слънчеви зайчета“ на площ от 200 кв.м на централният площад на града.

Ако се погледне от града, ще изглежда сякаш над планината блести истинско слънце.

Общата площ на огледалата ще бъде 50 кв. м и ще се управляват от централен компютър. Въртолети ще докарат огледалата на мястото на поставянето им. Тези огледала могат да послужат и за нагряване на вода.

Това не е първият проект в Европа. Първият е бил в италианския град Виганела в Алпите, където било поставено малко 2,4 метрово огледало през 2006 г.

Появила се е оригинална писалка с вграден компютър, работещ с Linux. Тя проследява движенията върху листа и сигнализира за грешки.

Поставеният компютър в писалката има процесор ARM Cortex снабден с WiFi, акумулатор и сензори. Разработчиците обещават, че сензорите ще разпознават 3D движение, например 400 dpi на 200 Hz.

Това е действащ прототип.

За сега поправя грешки само на немски и английски, но в бъдеще се предвиждат да се добавят и други езици.

Основат на системата включва проектор, камера, компютър и софтуер за обработка на изображения. Камерата следи движенията на ръката на потребителя върху листа хартия.

С помощта на тази система може:

Да се импортират данни от документ на хартиен носител. Текст или изображения, които се отделя с пръст, се дигитализират и предават към компютър.

Благодарение на проектора върху лист може да се предава допълнителна информация, свързана с текста – например, снимки или видеоклипове.

Системата реагира само на движението на пръст. Размахването на ръце над всичко се възприема като желание за премахване на неверните резултати.

Планира се серийно производство на устройството да започне през 2014 г.

В портфолиото на Fujitsu има и други проекти, свързани с добавянето на интерактивност в реални обекти. Така компанията разработва „клавиатура без клавиши“: потребителят барабани с пръсти по масата, камерата улавя движението му, а компютър ги корелира с клавиатурно оформление.

Японски студенти са изобретили яке „прегръдка“.

Това е късо палто с изградени роботизирани ръце, които обграждат тялото на собственика, имитирайки ръце на приятелка. Към него има и слушалки.

Учените не веднъж са доказвали, че прегръдката прави човека щастлив. Но какво да кажем за тези, които нямат любим човек или приятел, който може да ги прегърне в трудно време?

За такива хора, студентите от Цукуба, Япония, са създали яке, което може да ви „развесели“, когато имате нужда от него.

Изобретението се управлява с помощта на USB-връзка с компютър, но младите изобретатели имат планове управлението да стане дистанционно.

Желаещият да получи „порция прегръдки“ трябва да облече дрехата, да сложи слушалките и да натисне бутона, след което програмата се стартира.

Първо в слушалките се чуват приближаващи стъпки, а след това женски глас: „Познай кой е?“ или „Липсвам ли ти?“. За сега са записани около 10 фрази за поздрав. Накрая роботизираните ръце ви „прегръщат“. Според разработчиците устройството създава усещания близки до истинските.

Съмнявам се, че дори дружелюбният робот ще може да ви даде частица човешка топлина.

Във век, в който напълно се налага господството на компютрите, хората все по-рядко взимат в ръцете си обикновена писалка. Поради това броят на тези, които имат проблеми всеки път, когато искате да напишете нещо на хартия, се разраства всеки ден.
Жертви на всеобщата компютризация, са учещите се да пишат деца, старци, на които треперят ръцете и много други, които срещат трудности при среща с хартия и писалка. На тях навярно ще помогне вибриращата писалка, разработена от немската компания Lernstift.
Сензори в дръжката на писалката определят направлението и честотата на колебанията на ръката на пишещия човек и със своите вибрации ги гасят.
Почерк, може и да не стане калиграфски, но поне може да се разбере.
Ценността на вибриращата писалка не е само в това, че може да се пише разбрано и красиво, но и грамотно. Датчици сигнализират всеки път, когато потребителят допуска граматическа или друга грешка.
За целта разработчиците са въвели два режима: калиграфически, в който се отделя внимание на почерка и орфографически, когато писалката следи не за това как, а какво е написано.
Интересното е, че изобретателите на чудото писалка Фолк и Менди Волски започнали работа над нея, след като собствения им син започнал да се учи да пише.