Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.

Тази система може да премахва въглеродния двуокис от въздуха в стаята, както го правят и растенията.
В новата разработка компанията е използвала нитрид-полупроводникови съединения, които обикновено се използват в светодиоди, за преобразуване на светлината в енергия, както и като  метален катализатор  при използване на въглероден двуокис и вода, за образуване на киселини.
Говорейки за новата система, Panasonic, заяви, че тя възпроизвежда процеса на фотосинтезата при растенията, а също, че чрез слънчевата светлина преобразува въглеродния диоксид в кислород и вторични продукти. Системата произвежда вода и въглехидрати, такива като захарта.
Компанията твърди, че теоретично „изкуствените листа“ могат да бъде вградена в слънчеви панели, които по време на работа не само ще генерират електричество, но и чист кислород. За сега тази технология е много скъпа и трудно ще се наложи на пазара.
КПД на новата система е едва 0,2%, но такива са показателите и на растенията в природата. В бъдеще производителят възнамерява да използва своята разработка за генериране на кислород в промишлен мащаб.

Според Википедията това понятие означава:“Преносимо периферно устройство с тясна специализация, което се характеризира с малък размер и се свързват със стандартизиран интерфейс за по-сложни устройства“.
Гаджет е заемка от английския език, която в разговорния език означава дреболия, щуротия…
Днес съществуват две теории за произхода на тази дума.
Първата се отнася за строителната компания Gazhet, която през 1866 г. трябвало да постави Статуята на свободата. Първоначално бил изграден миниатюрен вариант на статуята, от която дошло и наименованието на компанията.
Втората теория изглежда по-правдоподобна. Според нея думата произхожда от груб моряшки жаргон. Необразовани моряци наричат гаджет всички малки механични детайли на кораба, на които не знаели как се наричат или са забравили наименованията им. Много скоро, жаргон се е разпространил във всички войски на английскоговорещите страни, включително в авиацията и пехота.
Това е история на не съвсем литературния жаргон, която се е наложила като моден термин в техническия прогрес.

Компания на Virgin Galactic на британския милиардер Ричард Брансън е получил заявление от общо 529 хора, които искат да летят в космоса.
Както уточнил бизнесменът, той и семейството му, ще станат участници на първия полет в космоса, която предлага на Virgin Galactic. Брансън е казал, че заявление за полета е подал актьора Аштън Къчър и учения Стивън Хокинг. Според основателят на Virgin Galactic, първия полет трябва да се проведе през декември 2013.
Първото заявление е получено през 2004 г. от ирландският 70-годишен бизнесмен Бил Кълън.
Virgin Galactic е разработила система, състояща се от приставка и действителен космически кораб, където ще се събират шест човека. Корабът ще се изкачи на около 100 километра, след което ще се отдели приставката и той ще продължи самостоятелно полета си.
Цялото пътешествие ще трае 2 часа и ще струва 200 хиляди долара.

Безкрайното синьо небе с накъдрените млечнобели облаци на хоризонта….Необятното поле с янтарна пшеница, която се полюлява от лекия ветрец, пробягващ между класовете.
Ако сърцето ви се прехласва от този живописен пасторал, то вие ще оцените уникалната инсталация Wheat Glass създадена от американския художник Жан-Пиер Канлис. Това е цяло поле от стъклена пшеница, която автора е „отгледал“ със своите ръце.
Канлис дълго време е работил със стъкло. Основал е собствена компания създаваща удивителни стъклени изделия. Шедьовър на художника е станало стъкленото поле с пшеница Wheat Glass.
Инсталацията с състои от 300 класа, където нито един не не се повтаря. И всичко това е направено на ръка.
Пшениченото поле е опряно на специална поставка, която е оборудвана със допълнително осветление.. Изделието може да се използва като декоративно осветление. Всеки клас е индивидуален, така че от различните класове могат да се оформят разнообразни композиции.
За сега моделът Wheat Glass е само в един екземпляр при Канлис. Но могат да се създадат и други подобни на него.
В зависимост от предназначението инсталацията може да бъде миниатюрна, за украсяване на маса или огромна за допълва не интериора на ниша или витрина, . Единствено поради чупливостта си Wheat Glass има ограничени възможности.