Това дърво с нищо не е забележително, освен с червените си плодове. Но по-добре не се приближавайте до него.
Манцинеловото дърво е невероятно токсично. Ако се докоснеш до листата му ще получиш алергичен дерматит. Ако се намирате под дървото, когато вали дъжд, всяко място където е паднала капка вода се образува мехур. И това е само началото.
Такова дърво не трябва да се гори, защото димът му причинява слепота. А ако изядете плод от него ще умрете. В съвременната медицина смъртни случаи не са записани, но в историческата има фиксирани такива.
Христофор Колумб нарекал това дърво „ябълката на смъртта“. Симптомите на отравяне са ужастни.
След изяждане на плода може да се развие тежка форма на гастроентерит с кървене, шок, повторна бактериална инфекция и подуване, което води до запушване на дихателните органи.
Племена, живеещи в Централна Америка и Карибските острови, намазва със сока на това отровно растение стрелите си или отравяли с него запасите с вода на враговете си.
Ако решите да отидете на почивка във Флорида, Бахамските острови, Карибите, Централна Америка и северната част на Южна Америка, пазете се от приближаването на дърветата, маркирани с червена панделка, предупредителен знак или кръст.

В Карибския регион, има две държави с много подобни имена – Доминика и Доминиканската република. Произхода и значението на тези имена са напълно различни.
Доминик получава името си от италианската дума „неделя“, тъй като в този ден островът е бил открит от експедицията на Христофор Колумб.
Доминиканската република е наречена на името на столицата Санто Доминго, получила името си в чест на Св. Доминик, основател на Ордена на доминиканците.

Имайки предвид събитията в Близкия изток през древността, за да схванем съвременната му политическа география, се налага да се върнем назад до XIII век. Това е времето, когато Византийската империя залязва и контролът на земите, граничещи с Черно море и Източното Средиземноморие, постепенно преминава в ръцете на османските турци.

През 1453г. турците вече са завладели Константинопол, а към XVI век управляват по-голямата част от територията, принадлежаща на Александър Велики.

По-голямата част от Северна Африка, Гърция, Балканския полуостров, както и района по източното крайбрежие на Средиземно море се намира под османско владичество от времето на Колумб та чак до XX век.

Но всичко това приключва, когато турците, съюзили се с Германия, са сразени през Първата световна война. И както след всяка война победителите си разделят плячката, която включва обширната османска провинция, известна като Сирия.

Едно тайно военовременно споразумение между британците и французите, така наречения договор „Сайк-Пико“, поделя тази територия между двете съюзнически държави по линията между планината Хермон и западното крайбрежие. Районът на север от тази линия влиза в зоната на влияние на французите, а районът на юг от нея попада под контрола на британците. По-нататъшната подялба полага основите не само на съвременна Сирия, но и на Ливан, Йордания и Израел.

Когато французите най-сетне получават официален контрол над въпросните територии, превръщат населения предимно с християни маронити район на Сирия в отделна държава, като я кръщават на най-важният ѝ топографски обект, връх Ливан. То този момент Ливан няма самостоятелна политическа идентичност. Главният обединяващ фактор при създаването му е афинитетът на нейния народ към Франция.

На същия случаен принцип става разделението на британската територия на юг от линията Хермон. През Първата световна война Великобритания се радва на подкрепата на мюсюлманския клан Хеджас. В замяна на тази помощ те поличават обещание, че ще станат официални владетели на Арабия. Но Лондон дава обещания и на други племена.

При стълкновение избухнало малко след Първата световна война саудитите побеждават клана Хеджас, поради което британците дават Арабия на тях, оттук и Саудитска Арабия. като утешение падналите получават Ирак, където управляват до 1958г., когато са свалени след военен преврат.

Останалите в арабия от клана Хеджас се преместват в района на север от източния бряг на река Йордан. Обединени около град Аман образуват Транс-Йордания. След оттеглянето на британците през 1948г. се превръща в съвременна Йордания – държава, която подобно на Ливан и Саудитска Арабия никога преди това не е съществувала. На запад от река Йордан в област известна под името Филистина, което идва от името на филистимците се появява нова държава. Британците прекарвайки името Филистина през старогръцкия език получават ново име Палестина, което получава този нов район.

Никоя от тези новосформирани държави не е била нация в обичайния смисъл на понятието за обща история или идентичност. Ливан, Йордания и Палестина са измислица на французите и британците, създадени за тяхно политическо удобство. Тяхната история започва от мистър Сайкс и мосю Пико, както и някои тъмни сделки с Арабия.

Това не означава, че населението на тези държави няма историческа връзка със земята, която обитават. Ако не е родна земя, територията им е най-малко техен дом.