Дядо Лачо гледаше тъжното лице на внука си и леко се усмихваше. Той знаеше болката на Лъчезар, за това му каза:

– Възстановяването е като лука.

Лъчезар повдигна към дядо си тъжните си очи и попита:

– Защо точно като лука?

– Всички слоеве, които имаш, трябва да бъдат обелени.

– Ами ако много люти и самото белене предизвика голямо количество сълзи?

– Да, но има и сладки, които дори да ги накълцат почти не въздействат, – възрази дядото.

– Хм …, – Лъчезар едва забележимо се усмихна.

– Беленето на слоевете ти е един вид лечебен процес.

– Дядо, много боли, – сбърчи нос Лъчезар.

– Трябва да знаеш едно, че Бог е със теб през цялото време. Така че изправи се срещу болката и заедно с Него ще я преминеш и ще бъдеш излекуван.

– Лесно ти е на теб …

– Направи така, че единственото ти желание е да бъдеш здрав и колкото се може повече като Христос.

– Това е доста трудно …

– Прегърни болката в процеса на възстановяване и ще оздравееш. Бог е в контрол. Само се дръж за ръцете Му, докато Той те води през всичко това.

Динка бе получила от баба си пръстен. Още като го видя, веднага го хареса. Той бе семейна ценност, която се предаваше от майка на дъщеря, но баба ѝ пожела направо да го даде на нея.

Един зимен ден навън бе много студено.

Пръстенът, който Динка не сваляше от ръката си, изведнъж се спука и се разпадна.

– Какво му стана, – с болка извика Динка.

Тя бързо отиде до близката бижутерска работилница и помоли:

– Поправете го, той е много скъп за мен.

– Момиче, златото, от което е направен този пръстен съдържа голямо количество примеси, за това се е разпаднал в студа, – обясни бижутерът.

За пръстена нямаше никакъв начин да бъде възстановен. Колко жалко!

Връщайки се у дома Динка започна да разсъждава на глас:

– Така става и с нас. Когато допускаме нещо нечисто в себе си, ставаме заядливи и се дразним от най-малкото нещо.

Тя въздъхна дълбоко и продължи да развива мисълта си по въпроса:

– А тази нечистота има сила да разрушава душата и негативно да влияе върху мотивите на поведение. Не трябва да позволяваме на тази смесица от мърморене, оплаквания и възмущение да изпълват сърцата ни. Ако непрекъснато мрънкаме и се оплакваме, рискуваме да станем носители на недоволство, което засяга нас и живота на хората наоколо. А в противен случай …

Динка се завъртя около себе си, усмихна се и добави:

– В сърцето ни няма място за недоволство и мрънкане. Именно като не допускаме тези примеси в себе си, започваме да светим в мрака на този паднал свят.

Ние можем да излъчваме светлина, която принадлежи на Спасителя в нас.

Игнат бе палаво момче. Вършеше лудория след лудория.

Днес майка му забеляза, че от шкафа липсват голямо количество вафли и тя попита сина си:

– Игнате, знаеш ли че Бог е бил тук, когато си взимал от вафлите без разрешение?

– Да, – съвсем невъзмутимо отговори момчето.

– Не разбираш ли, че Той през цялото време те е наблюдавал, какво правиш?

– Да.

– А какво би ти казал, как мислиш?

Игнат хитро се усмихна и каза:

– Той би ми казал: „Освен нас тук няма никой, вземи малко и за мен“.

Майката удивена плесна с ръце.

Какво можеш да да кажеш в такъв случай?

Лъвът реши да сформира съвет.

– За какво?

– Да взема важни решения.

– Нека да сложа в него слонове, – каза си лъвът.

Наложи се да прибави и магарета.

– Но как може слонове с магарета заедно да седят, – възроптаха останалите животни.

Какво да се прави като лъвът не можа да събере необходимото количество слонове, за това добави и магаретата.

– Е, добре, – съгласиха се останалите, – слоновете са недостатъчни, но прибавянето на тези опърничави животни няма ли да навреди?.

– Така не се ли престъпва устава? – попита бизона плахо.

– Какво излиза? Глупаци ще съдят другите, важното е да се изпълни бройката, – възнегодува тигъра.

Когато лъвът създаваше своя съвет, той изобщо не очакваше, че ще изникне такъв проблем. За това примирено отбеляза:

– Наистина, умът на слоновете, не напомня на магарешкия.

Въпреки това съветът бе вече създаден. Какво ще се умува повече?!

И нещата тръгнаха не така, както би трябвало да бъдат.

Магаретата подлудиха слоновете.

Казват, че когато човек говори, трябва да наблюдава слушателите си, защото някои бързо се отегчават, а други заспиват.

Но какво да кажем за богослуженията, които са точно регламентирани относно времето – всичко в рамките само на два часа?!

На някого му се пее и моли по-дълго време, нека го прави у дома. Някой иска да му сдъвчат Божието Слово в по-голямо количество, нека сам вземе Библията и под водителството на Божия Дух да разсъждава върху прочетеното.

Има време за всичко. Бог обича реда.

По този повод ще ви разкажа една история.

В Германия хората са много точни, особено когато става въпрос за време.

Та в тази страна дойде Говорянов, защото бе поканен да проповядва в една църква.

Германците са много пунктуални хора. И когато изминаха два часа, хората станаха и си тръгнаха.

Бе останал само един единствен слушател. Нашият говорител изобщо не се смути и продължил да проповядва.

„Щом трябва и за един, ще говоря само“, – помисли си той.

Когато Говорянов завърши, любопитството му надделя и той попита останалия да слуша:

– Всички си тръгнаха, а вие защо останахте?

Очакваше да чуе, че това, което бе говорел силно е заинтригувало мъжа или че има въпроси по чутото.

Но изпадна в шок, когато осмисли отговора на мъжа.

– Останах, защото трябваше да говоря след вас.