Казват, че когато човек говори, трябва да наблюдава слушателите си, защото някои бързо се отегчават, а други заспиват.

Но какво да кажем за богослуженията, които са точно регламентирани относно времето – всичко в рамките само на два часа?!

На някого му се пее и моли по-дълго време, нека го прави у дома. Някой иска да му сдъвчат Божието Слово в по-голямо количество, нека сам вземе Библията и под водителството на Божия Дух да разсъждава върху прочетеното.

Има време за всичко. Бог обича реда.

По този повод ще ви разкажа една история.

В Германия хората са много точни, особено когато става въпрос за време.

Та в тази страна дойде Говорянов, защото бе поканен да проповядва в една църква.

Германците са много пунктуални хора. И когато изминаха два часа, хората станаха и си тръгнаха.

Бе останал само един единствен слушател. Нашият говорител изобщо не се смути и продължил да проповядва.

„Щом трябва и за един, ще говоря само“, – помисли си той.

Когато Говорянов завърши, любопитството му надделя и той попита останалия да слуша:

– Всички си тръгнаха, а вие защо останахте?

Очакваше да чуе, че това, което бе говорел силно е заинтригувало мъжа или че има въпроси по чутото.

Но изпадна в шок, когато осмисли отговора на мъжа.

– Останах, защото трябваше да говоря след вас.