Деветгодишният Уили Майрик от Аланта, щата Джорджия, накарал похитителят си да го освободи.
Момчето в продължение на три часа пяло евангелска песен и първоначално довело похитителят си до ярост, а след това до покаяние.
Инцидентът е станал малко преди Великден.
Уили Майрик разхождал кучето си, когато мъж спрял колата си близо до него, напъхал го в нея и го откарал в неизвестна посока. Похитителят заповядал на момчето да не издава никакъв звук.
Момчето се ослушало и започнало да пее в колата християнската песен Every Praise, въпреки заплахите и проклятията на престъпника.
След продължителното пеене мъжът не издържал и пуснал момчето от колата в покрайнините на Атланта. Похитителят казал на Уили:
– На никого не казвай за това.
Детето не е пострадало и благополучно се е върнало при родителите си.

Представи си висока стълба подпряна на стена.

Да предположим, че животът ни е изкачване по тази стълба. Няма ли да е трагично да стигнем върха и чак тогава да осъзнаем, че сме я подпрели на неподходящата стена?

Животът ни е само един. Нека да не го прахосваме безмислено!

Хубаво е човек да има кола, къща, вила …, но само Бог може да изпълни копнежите на душата ни.

Млад човек започнал работа като продавач. След първия работен ден началникът му го попитал:
– Колко клиента обслужи днес?
– Един.
– Само един? И каква сума е изразходвал за покупката си?
– 104 937 долара и 17 цента.
– Какво? И какво му продаде?
– Първо малка рибарска кука. След това голяма кука. Взе си и въдица. Попитах го, къде ще ходи на риболов и той ми каза, че ще бъде на едно езеро. Тогава го попитах дали няма да му е нужна нова моторна лодка. Когато се реши да си я купи, го попитах с какво ще я превозва. Той има малка Тойта, така че му предложих нов джип. И той замина с Ланд Круизер.
– Ти си продал на човек, който е дошъл само за една кукичка цяла кола?!
– Не съвсем. Всъщност той беше дошъл да купи пакет тампони за жена си. И аз му казах, така и така са развалили неделята му, дали не би искал да отиде за риба.

Много бързах. Времето неумолимо напредваше. Поръчах си такси, за да се прибера по-бързо в къщи.
Дойде поръчаната кола. Тя бе малка, със сенник на задното стъкло, но самата тя едва дишаше.
По пътя стана ясно, че шофьорът няма пари да ми върне. Спряхме на една алея, шофьорът взе от мен една банкнота от петдесет лева и отиде да ги разваля ….
Седях така почти 40 минути, чакайки го да се върне……
При това ми се натрапваше странното усещане, че тази „количка“ просто ми я е продал …

Понякога човек става свидетел на нещо, на което не всеки би се решил.
Ситуацията е съвсем банална и все пак…..
Пешеходна пътека и три ленти за колите. Минава жена с количка.
Колата на крайната лява лента я пропуска и тя минава. В средата спира сребриста Тойота.
В крайната дясна лента „лети“ от далече кола…..
Шофьорът на Тойотата виждайки всичко това, рязко зави и прегради лентата, прикривайки жената с колата си.
„Летящият“ по чудо успя да спре…
Дълго след това си мислех, дали бих постъпила така или не. Това е невероятно! Тръпки ме побиха.
Едно разбрах, че не всичко е загубено, все още има хора между нас!!!