Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.

70 % от света  се състои от вода. Пием я, къпем се в нея, отглеждаме храната си с нейна помощ или просто съществуваме благодарение на нея.
Но някои от водоемите са много опасни. Много от тях могат да причинят на човека вреда и дори да го убият.
Рио Тино е река в Испания, която има най-висока степен на киселинност. Тя е приблизително равна на киселинността  в храносмилателния тракт на човека. Това е достатъчно, за да убие коя да е риба, осмелила се да плува в тази река. Същата заплаха важи и за човека.
Кипящото езеро в Доминиканската република напълно оправдава своето име.
Езерото е открито от двама англичани през 1870 г. Изминали пет години преди да успеят да измерят температурата на езерото. Тя се колебаела между 82 и 91,5 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да предизвика изгаряния по кожата. И като си представим, че това е температурата само в краищата на езерото. В центъра тя е много по-висока.
Река Читарум намираща се на остров Ява, Индонезия, е най-замърсената река на планетата ни. Поради 500-те предприятия разположени на брега на реката и отсъствието на система за събиране на боклука, както и водопроводна система, тя е изпълнена до толкова с отпадъци, че самата вода не се вижда. Тази река може да е причина за загубата на живот на много хора и то по наша вина.
Тя е важна водна артерия в тази местност! Местните жители я използват за пиене, къпане и дори за готвене. Но, за съжаление, те нямат друг избор.

В картината „Фламански пословици“ се съдържат 112 холандски идиома. Тя е нарисувана с маслени бои върху дъбова основа от Питер Брьогел Стари.
В нея са разшифровани 112 идиома, които се използват и до днес:  „плуване срещу течението“, „големите риби ядат малките риби“, „удря главата си о стената“ и „въоръжен до зъби.“
Други поговорки показват човешката глупост. Някои изрази са изобразени с повече от една фигура и могат да се тълкуват двояко. Например, човек стрижещ овца, а до него друг, който коли свиня. Тази сцена символизира израза: „Някой стриже овца, а друг коли свиня“, което означава, че един човек има предимство пред друг. Тази сцена може да означава и „Стрижи, но не сваляй кожата“, т.е. не отивай твърде далече при използване на възможностите си.

Южнокорейският учен Ким Чжон-Хван е решил да прибави на робот човешки чувства.
Той е разработил специален софтуер, който ще мотивира машината да чувства, дори да изпитва страст. В основата на програмата му е вложена мини програма наречена „изкуствени хромозоми“, която в опростен  вид имитира човешките гени и определя „личността на робота“. Освен това, тези „изкуствени хромозоми“ могат да се онаследяват и от други роботи.
Ким Чжон-Хван се опасява, че ако неговият експеримент има успех, това ще предизвика известно недоволство сред религиозните хора. Той смята, че масова продажба на „емоционални роботи“ ще започне чак след 20 години.
Междувременно, други южнокорейски учени са създали „електронна кожа“, която е осезателен чувствителен елемент, функционално неразличим при докосване от човешката кожа. За основа при създаването на този чувствителен елемент е послужил изкуствения каучук. Очаква се тази разработка да послужи за покритие на съществуващите вече роботи – хуманоиди.

Японски учени започнали да изследват възможността на клетки да придобиват различни специалности. С помощта на такива клетки изследователите планират напълно да спрат поврежданията в централната част на ретината при възрастни пациенти.

Вече са започнали първите стъпки на експериментално лечение на шест доброволци над 50-годишна възраст. При проучването от пациентите ще бъдат взети микроскопични парчета кожа от рамото. Клетките на тази проба ще бъде програмирани с помощта на специални протеини в индуцирани плурипотентни клетки и най-накрая – в клетките на ретината. Тънък слой от тези клетки ще се имплантира под увредената зона на ретината.

Ако трансплантацията е успешна, тези клетки ще бъдат в състояние успешно да възстановят пигмента на епитела, което ще помогне на пациента да възвърне зрението си.

Отглеждане на тези клетки ще отнеме най-малко 10 месеца, а работата с всеки пациент около 8 месеца.

След завършване на експеримента, всеки доброволец ще бъде наблюдаван от специалисти още 3 години.