Това са необичайни места, където не трябва да си поръчаш храна и напитка, а заведение, където посетителите заплащат за времето прекарано там. Например, плаща се 1,5-2 лева за определен брой минути.
Посетителите на антикафе могат безплатно да получат чай, кафе, сладки, дори могат да поръчат храна от други заведения или да носат със себе си такава.
На такова място може да се поработи, да се срещнеш с приятели, да проведеш делова среща или обучаващ семинар.
Откриването на антикафе е печеливш бизнес. Много хора биха искали просто да поседят в приятна обстановка, вместо да ядат или пият. Графика на подобно заведение зависи от целевата аудитория. Нужно е да се отдели внимание на дизайна, мебелите, .. Обстановката трябва да предразполага за почивка и да предизвика положителни емоции.
Тези, които искат да привлекат по голяма аудитория в заведението си го снабдяват с игри, книги, оборудване за печат и преглеждане на документи. Някои заведения разполагат с конзоли за видеоигри. Също така могат да се вземат различни зарядни устройства за мобилни телефони и преносими компютри.
Главната задача на администратора е отчитането на времето, прекарано от посетителя в заведението. За целата могат да се използват електронни карти, които значително опростяват процеса на отчитане.

Известният руски лекар, учен и педагог Николай Иванович Пирогов разказвал на своите приятели, че в началото на лекарската му практика го повикали да прегледа един писател.
Пирогов отишъл в къщата на пациента. Той му казал:
– Аз се лекувам, като преписвам полезни рецепти, лекарства и съвети на знахари от различни списания и книги.
Пирогов поклатил глава и с вид на оракул казал:
– Вече знам какво може да причини вашата смърт. Вие ще умрете от печатните грешки.

Налудувахме се до насита. Сложихме дърва в огъня. Насядахме около камината  и се разприказвахме. Отначало говорихме само за глупости и си подхвърляхме иронични забележки по един или друг повод. Говорихме за училището, тъпите даскали и неусетно стигнахме до плановете за бъдещето ни.
– Няма да чакам последните изпити, – сподели лекомислената Пепи. – Ще се омъжа по възможност най-скоро.
– Но за кого? – подметна шеговито Мартин.
Така разговорът ни се насочи към брака.
– Какви качества според вас трябва да притежава бъдещия съпруг и съпруга? – започна смело Весето.
Изведнъж всички се замислиха. Павел отговори почти веднага:
– Трябва да е вярна!
– Трябва да готви много хубава, – извика Огнян, който горкия само за ядене си мисли.
– Трябва да обича книгите и децата, – много тихо каза Станислава.
– Искам да ме обича вечно. – въздъхна замечтано Пепи.
– Искам да има здрав дух в здраво тяло и много пари в банката, – заключи Петър.
Докато обсъждахме качествата на идеалният съпруг и съвършената съпруга, Тони се люлееше на стола с обичайната си надменна усмивка. Когато дойде неговия ред заяви:
– Според мен тя трябва да танцува хубаво. Да умее да флиртува и да не ми прави сцени, ако реша да се позабавлявам с някоя друга.
– Какви идиотщини! – възмути се Павел. – Ако сега имаш такива възгледи, какво ли ще стане с теб когато остарееш?
– Ще стане още по-голям циник и егоист! – извика раздразнена Станислава.
Всички укориха Тони за възгледите му.
– Вие сте глупаци, – отсече надменно Тони. – Държите се като децата. Човек трябва да гледа на живота реалистично. Това не ви е неделно училище в църквата, повярвайте ми.
Та ние бяхме само на седемнадесет години, а после какво щеше да стане с нас.

Скоро починалият патриарх на Българската църква е завещал своето имущество на Синода на Българската православна църква. Колкото и смешно да е имуществото му не е голямо.
Покойният патриарх не е имал лична банкова сметка, някакви парични спестявания, ценни предмети или недвижима собственост.
Неговото имущество се състои от предмети, които е купил с парите си: книги, ръчен часовник „Лъч“ и стара пишеща машина  „Континентал“, която той е купил от един познат адвокат през 1968 г..
Служителите на Софийската митрополия разказват, че през цялото време докато е бил патриарх, той е живеел в малка стая в зданието на Софийската митрополия, мебелировката, на която включва: диван, бюро от дъб, библиотека с книги и три стола за посетители. Той не обичал разточителството, за това храната му била скромна. За голям деликатес е считал печената скумрия.
Според отчетите, патриарх Максим е получавал 680 лева заплата, от които 100 лева оставал за себе си, а останалите ги давал в детския дом за деца със слабо зрение в софийския квартал „Надежда“. На този детски дом патриарх Максим всеки месец е привеждал пари почти 30 години.

Името на романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ е избрано, защото се твърдяло, че при тази температура се запалва хартия. В сюжета на романа правителството се стреми да изгори всички книги на населението.
В действителност, хартията се възпламенява при температура малко повече от 450 градуса по Целзий.
Както признава и самият Бредбъри, грешката е била причинена от факта, че при избора на името се е консултирал със специалист от противопожарната служба, който е сбъркал температурните скали.