Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Ако попитате кореняка берлинчанин, където се концентрира целия град, той със сигурност ще ви посочи Кройцберг.
Този живописен район, намиращ се в сърцето на мегаполиса, е известен като най-бохемското място в Берлин. Кройцберг не оставя никого безразличен: Пазителите на реда и чистотата с ужас виждат тук градската иамет – крепостта на анархията, а другомислещата младеж – най-стилната зона за отдих и истинска твърдина на задоволеността.
На интернационалния остров на свободата можеш да намериш всичко, от неформално кафе в кухната на всички народи в света до миниатюрни книжарници, предлагащи най-скандалните книги по борсови цени.
Тук процъфтява изкуството и се рисуват най-неприличните графити, събират се пънкари и представители на контра културата. На това място празникът никога не свършва.
Всяко лято на моста разделящ Кройцберг и Фридрихсхайм се разгръща сериозна битка. Според ненормалните берлински традиции весели банди се замерят с развалени домати и се обливат с водни струи от приспособени уръдия.
За тези, които предпочитат по-спокойните развлечения са открити вратите на Берлинската галерия и музея „Топография на терора“.

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Стиг Кърнел от Транас, Швеция предварително приготвил текста за собствения си некролог.
Мъжът искал съобщението да е много кратко, така се спрял само на две думи.
След като лаконичния Кърнел починал на 6 април 2014 г., най- краткия некролог бил публикуван в местния вестник. Той гласял : „Аз умрях“.
Впрочем, на оригиналния шведски език са три думи. По-долу били отпечатани времето и мястото на погребението.
Покойният не обичал да бъде център на внимание.
Синът на 92 годишният Стиг казал, че баща му бил жизнерадостен човек с малко необичайно чувство за хумор.
Освен това, той се занимавал с историята на авиацията и е попаднал в книгата на рекордите на Гинес, събирайки най- голямата колекция книги за самолети.
Ще станели Стиг Кърнел официален рекордьор още един път, за написване на най-краткия некролог, за сега не се знае.

11-годишно момче е станало най-младият студент в историята на Texas Christian University.
По думите на родителите му 11-годишният вундеркинд Carson Huey-You е показал своите изключителни умствени възможности още на 2 години. Той четял цели глави от книги. На три години започнал да дели и умножава.
На 5 години тръгнал на училище, но учителите разбрали, че няма какво да му преподават, неговото обучение е завършило много по-рано. На десет години завършил средното си образование и пред родителите му стоял въпроса в кое висше учебно заведение да го запишат. Той сам взел решение и избрал Texas Christian University.
При постъпването му в университета имало малко проблеми, при попълване на необходимите документи, заради рождената дата на Carson, но всичко се уредило.
Увлеченията на този малък гений са такива, каквито са на момчетата на неговата възраст. Обича да играе на конзола и да гледа „Междузвездни войни“. Но плановете му удивително се различават от тези на връстниците му. Той мечтае на 20 години да получи докторска степен.