Роза бе станала едно повехнало и ронливо цвете. Тя бе разцъфнала преди петдесет и пет години. От тогава е съхранявано грижливо между страниците на една стара книга. Е, допускате ли, че е възможно тази полувековна роза да разцъфти някога пак?
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се….  Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън.  Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..

Силата на Казимир привлича еднакви пластинки, но измененията на геометрията и свойствата на материала на едната от тях може да промени посоката на силите и да предизвика левитация.
Преди повече от половин век холандския физик Хендрик Казимир теоретичен изчислили, че две огледала, поставени едно срещу друго във вакуум, трябва да се привличат.
Тайнствена сила възниква от енергията на виртуални частици – фотони, които според квантовата теория непрекъснато се създават и унищожават, дори и във вакуум. Силата на привличане възниква в резултат на това, че налягането на виртуалните частици върху огледалото е по-голямо, отколкото отвътре.
Японският учен Норио Иноуе от университет в Хиого е изчислил, че при определени обстоятелства, като промяна на посоката на силата на Казимир, е напълно достатъчна, за да се повдигне много тънка пластина, т.е. да се предизвика левитация.
Оказва се, че пластинка от желязоитриев гранат – YIG с нанометрова дебелина може да се издигне на височина 0,5 микрометъра над повърхността на златна пластинка. При това отблъскващата сила нараства, ако пластинката – YIG стане още по-тънка. За сега този експеримент съществува само на книга, но той може да се извърши в лабораторни условия.
Ако изчисленията на Норио Иноуе са правилни, новото явление в квантовата механика може да се използва в различни области на науката и техниката. Например, за създаване на „левитиращи“ жироскопи, микроелектромеханични системи (MEMS), да се предотврати залепване и заглушаване на различни компоненти на наномашини, и др.

Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.

Дълго време сме възпитавани, че трябва да спим 8 часа, за да си отпочине организма ни, но ето ви и едно друго мнение.
Сред здравословните привички нареждаме пълноценият сън. Но понякога 8 часа сън може да доведе до постоянно чувство на умора. Добре е да се спи по 7 часа, а нощно време не по-вече от 6 часа. А тези минути или часове, които не сме си доспали, по-добре да се разпределят на кратки интервали през деня.
Професор от Университета в Лафборо Джим Хорн смята, че за нормалния живот не е нужно да се спи точно по 8 часа. Много хора ежедневно се „принуждават“ да спят определено време, което води до хроническа умора. Доктор Хорн счита, че човек трябва да спи, колкото си иска и това време не е обезателно да бъде през нощта.
Краткия от 4 до 15 минути дневен сън е равносилен по ефективност с допълнителния сън към нощния. Хорн потвърждава, че преди 100 години е била разпространена практиката, ежедневния сън да се разбива на няколко сегмента и това е било доста добре за хората.
Идеята, че събуждането през нощта е лошо, може да има негативно въздействие върху качеството на съня. Например, събуждаме се в три часа през нощта, лежим и нервничим, че не можем отново да заспим.
Защо трябва да се измъчваме? По-добре да станем и да се занимаваме с нещо друго, което би ни отвлякло вниманието, като решаване на кръстословица или четенето на хубава книга. След такава дейност усещаш, че тялото ти желае отново да посети леглото и да потъне в сън.

Ануар Афифи имал книга, в която той описал беседите си с мъдреци и философи по време на двадесет годишното си пътешествие.
Един ден го посетил един негов ученик и поискал разрешение да направи копие на тази книга.
– Добре, – Казал Ануар, – направете, но за това ще трябва да ми платите хиляда златни монети.
– Такава огромна сума, за това което е в книгата и това, че няма с нищо да ѝ навредя при копирането? – възмутил се ученикът. – Освен това е недостойно да изисквате заплащане за знания.
– Аз не взимам пари за самото знание, – казал Ануар, – В книгите няма знание, в тях има начини как да го добиеш. Хилядата златни монети мислех да изразходвам за пътните разходи на ученици, които нямат възможност да пътешестват. Що се касае до сумата, аз изхарчих 50 хиляди плюс 20 години от живота си. Може би ще ми позволите да реша, на какво е равно това?