Английският писател, поет и писател Ръдиард Киплинг е известен у нас с книгата си „Книга за джунглата“. През 1907г. Киплинг получава Нобелова награда.
Но навярно не сте чували доста интересни факти за живота на този човек! Ето и някои от тях.
Своето име Ръдиард, Киплинг е получил от езерото, където родителите му са се запознали.
Политическата позиция на Киплинг е причина за изключването му от литературните кръгове. Наричали го „поет казарма“, „бард на империализма“ и „литературен хулиган“.
В пансиона за деца, където бъдещия писател е прекарал 6 години, живота му е би много суров и жесток. Киплинг заявява по-късно, че би изгорил този дом, а пепелта би поръсил със сол.
Интересното е, че Ръдиард Киплинг можел да пише само с черно мастило.

Какво може да се приготви от макаронени изделия? Отваряте кулинарната книга или някой сборник с рецепти и четете. Но тези „ястия“, които приготвя Сергей Пахомов, не се числят към тях.
Първо те не се варят, второ те са истински произведения на изкуството. Това са миниатюрни скулптори изобразяващи различен вид транспорт.
За Сергей това е хоби. което се е зародило от идеята за създаване на реклама за тестени изделия. Движещите модели на автомобили, самолети и всякакъв друг транспорт надживели фабриката за производство на макаронени изделия. Тя била затворена, но изкуството на Сергей живее и процъфтява.
Първата фигурка от макарони, авторът е направил преди пет години.  Днес колекцията му е огромна и разнообразна. В нея има коли, мотори, резервоари, самолети, трактори, камиони, хеликоптер … Всеки модел не е просто фигурка. Колелата се въртят и вратите и люковете се отварят. Не е чудно, че авторът прекарва по 30 часа над всяка една от тези миниатюри.  Казва, че внимателно подбира материала за тях и може да купи, само за една част, целия пакет от тестени изделия. Което не е годно като материал за изработване на съответната фигурка, се вари и изяжда.
Много пъти са му предлагали на шега да свари и изяде един от експонатите в колекцията си. но скулпторът се е отказвал. Детайлите за залепени с лепило, а при варене могат да се окажат токсични.
Такава стриктна работа дисциплинира, успокоява  и отвлича вниманието. За това занимание Сергей изразходва много часове от свободното си време. Днес той е единственият собственик на патента за сувенири от тестени изделия.

Когато ми казват, да пиша, винаги се сещам за оня пътник, който обичал да пее във влака. Той не искал да знае дали на другите им се иска да го слушат. Нито дали може да пее. Той си пеел.
Да пишеш и да печатиш, за това се иска не само смелост, а нещо много повече нахалство. Отгде вземаш увереността, че другите, които четат, не знаят, не мислят, не чувстват много повече от теб?
Добре, ти си написал книга? Но знаеш ли, че това е съвсем малко нещо? Трябва дълго да търсиш и някой, който да ти я напечати. След туй трябва да тръгнеш по редакциите, да ги молиш да я издадат. Необходим е поне един благоприятен отзив, а трябва да намериш място и за него. След туй да се луташ по разни учреждения с молба да откупят някой екземпляр… Ако след това все още ли продължаваш да мислиш, че твориш изкуство ела да те поздравя за непобедимия ти оптимизъм и да те прегърна, съжалявайки те от душа…
Литературата има много общо с търговията. И там са различни браншове и често се минава от един в друг. И там успехът ти зависи не от онова, което имаш в магазина си, а от умението ти да го пласираш. И там някои имат голям и незаслужен кредит, а други не дотолкова, но не ги приемат.
Особено интересни са групичките пишещи, които взаимно се издигат. На търговски език това се нарича издаване на един другиму икономически полици. С тази разлика само, че в литературата няма нарочени фалити. Напротив, там нищо не е в състояние да убеди някой, че е фалирал, освен ако му се гарантира  пенсия….
Блазе на тия, които пишат с радост и за удоволствие.
Понякога си мисля, че да пишеш не е нищо друго освен една опасна форма на преждевременна старческа бъбривост.
Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчен, за да те откаже съвсем да пишеш. Повечето пишат поради честолюбие. Но има хора, които поради много по-голямо честолюбие не пишат…
Трябва да е доста неприятно да се препитаваш от писане. Да гледаш как всеки ден твоите съкровени блянове се превръщат в… агнешка яхния или гювеч със зеленчуци!
Поетът напомня съпругата, свикнеш ли да го четеш и няма друг, почваш да му се наслаждаваш.
Да пишеш и печатиш, каквото и да е, е  просто едно насилие. Защото веднъж напечатиш ли го — все ще се намери някой, който, ще не ще, ще го прочете, без да е виновен за това. И ти съвсем не знаеш при това дали ще се възхити, или ще те наругае….
Днес още ли казват с любов и почит „библиотека“? А мене ме е страх от нея. Защото каквито  и глупости да са написани, всичко отива там и става общо достояние завинаги. Дори днес да не изглежда глупост, все някой някога, ще ги намери, ще ги чете и ще се смее и срамува за тебе. Нима не ви е отсега срам от оня, който някога ще се срамува за вас?
Когато навляза в голяма гора, с неописуема красота, с издигащи се към небето борове, рошави буки, гиздави елхи, натруфени като млади невести, все си мисля: „Дали тая неповторима хубост трябва да се жертва, за да се прави хартия. И дали не е по-добре да се отсечат само тънички клонки и с тях да се понатупат овреме младите, които са почувствали желание да пишат, за да не съжаляват по-късно?“

Роза бе станала едно повехнало и ронливо цвете. Тя бе разцъфнала преди петдесет и пет години. От тогава е съхранявано грижливо между страниците на една стара книга. Е, допускате ли, че е възможно тази полувековна роза да разцъфти някога пак?
Глупости! Със същия успех можеш да попиташ дали сбръчканото лице на една старица може да цъфне пак.
Но вижте! Розата попадна във вода незнайно от къде появила се….  Отначало цветето легна леко върху повърхността на течността и като че не поемаше някаква влага. Скоро обаче започна да се забелязва някаква странна промяна. Смачканите и сухи листенца на цвета се раздвижиха и започнаха да се обагрят във все по-плътен пурпур, сякаш цветето се пробуждаше от някакъв сън.  Тънкото стъбълце и листата му позеленяха и станаха така свежи, каквито са били преди педесет и пет години.
То сякаш бе току-що разцъфнало, защото някои от нежните му червени листенца срамежливо се къдреха около влажната пъпка, върху която блещукаха две-три капчици роса.
Каква е тайната? Никога ли не сте чували за извора на младостта? Оня, дето испанският пътешественик бе ходил да търси преди два-три века?
И намерил ли го е? Не, защото не го е търсил там където трябва.
Прочутият Извор на младостта е засенчен е от няколко гигантски магнолии, които независимо от това, че са на безброй столетия, се поддържат свежи от свойствата на тази вълшебна вода.
Именно в такава вода розата възвърна предишния си облик…..

Силата на Казимир привлича еднакви пластинки, но измененията на геометрията и свойствата на материала на едната от тях може да промени посоката на силите и да предизвика левитация.
Преди повече от половин век холандския физик Хендрик Казимир теоретичен изчислили, че две огледала, поставени едно срещу друго във вакуум, трябва да се привличат.
Тайнствена сила възниква от енергията на виртуални частици – фотони, които според квантовата теория непрекъснато се създават и унищожават, дори и във вакуум. Силата на привличане възниква в резултат на това, че налягането на виртуалните частици върху огледалото е по-голямо, отколкото отвътре.
Японският учен Норио Иноуе от университет в Хиого е изчислил, че при определени обстоятелства, като промяна на посоката на силата на Казимир, е напълно достатъчна, за да се повдигне много тънка пластина, т.е. да се предизвика левитация.
Оказва се, че пластинка от желязоитриев гранат – YIG с нанометрова дебелина може да се издигне на височина 0,5 микрометъра над повърхността на златна пластинка. При това отблъскващата сила нараства, ако пластинката – YIG стане още по-тънка. За сега този експеримент съществува само на книга, но той може да се извърши в лабораторни условия.
Ако изчисленията на Норио Иноуе са правилни, новото явление в квантовата механика може да се използва в различни области на науката и техниката. Например, за създаване на „левитиращи“ жироскопи, микроелектромеханични системи (MEMS), да се предотврати залепване и заглушаване на различни компоненти на наномашини, и др.