Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

През 1793 г. във Франция обвинен в държавна измяна бил арестуван Томас Пейн. Той е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на патриотите по време на обявяването на независимостта.
Наричан е „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист“.
Освободен е година по-късно.
След публикуване на книгата си “ Векът на разума“, която е написал в затвора, Пейн е наречен Антихрист. В нея той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност.
През 1809 г., той умира в бедност в Ню Йорк. На погребението му присъствали само шест човека, тъй като той е бил подложен на остракизъм, заради осмиване на християнската религия.

Преди домашната библиотека е бил достъпна само за богатите хора. Книгата е била нетрайна, дълго се е преписвала, изискано се е украсявала и струвала скъпо.
Въпреки това, огромни колекции от книги, били съхранявани в публични библиотеки, такива се появили още в древността. Въпреки това, много древни ръкописи са били загубени в резултат на неправилно съхранение, войни, пожари, фанатици … или просто, защото материалът, от който са били направени папирусите и листата е бил краткотраен. Масовата неграмотност правела библиотеките достъпни само за малцина.
Благодарение на развитието на книгопечатането, този лукс е станал достояние за мнозина.
Днес хората се сблъскват с проблема относно това, как да подредят книгите си. Работата е там, че мебелите за библиотеки са много скъпи, а пространството в нашите домове е малко. Вие можете да си купите шкаф или обикновени лавици за книги, но нестандартните формати на книги и албуми не могат да се поместят в тях.
Хубавата библиотека включва не само място за съхраняване на книгите, но и кресло или диван, маса за работа и подходящо осветление……. В реалния живот, нашите книги живеят в спалнята, в близост до работната маса на компютъра, в коридора, на балкона … Любителите на книгата правят на всяко свободно място рафтове, опитвайки се да създадат система за намирането на нужното издание.
Обществените библиотеки, световноизвестни университети, музеи или градска хранилища поразяват с лукс и оригиналност. Дизайнерските решения за библиотечни читални зали за домовете също предизвикват положителни емоции. Всеки може да опише своята мечта по въпроса.
Каквато и да е вашата мечта за библиотека, винаги трябва да се помни едно, там трябва да има книги, които обичате и желаете да препрочитате. В противен случай това е просто прахосъбирач и унищожител на вашето пространство.
Книгите, от които вече нямате нужда, винаги ще намерят нови читатели в кварталната или училищната библиотека. Можете да направите подарък на старчески дом или такъв за сираци. Е, ако искате да ги продадете, ще ви помогнат специализирани магазини или това можете да направите и онлайн. По Интернет става и размяна на книги, за тези, които обичат да четата.
И все пак, си мечтая за времето, когато една голяма колекция от книги ще може да се съхранява на диск, флашка или друга подобна джаджа, така цялото знание на човечеството ще ви бъде винаги под ръка.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

Жителите на Залуква от Ивано-Франковска област се отказали от алкохола. Това направили заради свои близки. Към сухия закон се придържат повече от сто селяни. Обетът да не пият алкохол е вписан в специална „Златна книга на трезвеността“, която се съхранява в местна църква.
Дори по време на големи празници на масата, вместо бутилка вино се слага изворна и минерална вода, но това не разваля настроението на хората.
Селото вече е по-спокойно по сватбите, клубовете и магазините. Психиатър е уверен, че вярата лекува всяка зависимост. Но не всички могат да преминат през изпитанията до край.
Да се борят с алкохолизма местните хора призовават и минаващите през селото им.
При влизане в Залуква първото, което виждат гостите е „Кръста на трезвеността“.