Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.
Архив за етикет: клетки
Храната на бъдещето
В бъдеще котлетите ще се отглеждат ин витро от стволови клетки. Те няма да имат вкус, мирис и цвят. Ще се до украсяват от сока на цвекло и ще им се прибавя шафран. Днес един котлет струва много скъпо, но учените обещават, че изкуственото месо ще е по-евтино.
Дмитрий Еделев, ректор на Московския държавен университет по хранителна промишленост твърди: „Това опростява технологията на производство и намалява използването на енергия.“
Искаме или не, ще се наложи да преминем към изкуствена храна. Оправданието е, че населението на земята расте и естествената храна за всички не достига. Дали това е така? Това е друг въпрос, който засяга разпределението на хранителните продукти, експлоатацията между хората и желанието за надмощие и контрол на отделни държави.
ООН предлага алтернатива, да се ядат насекоми, защото бързо се размножават. Това е непрекъснат източник на храна. В мравките, бръмбарите и скакалците се намират много протеини и витамини. Твърди се, че най-полезен бил бамбуковия червей.
Английските специалисти смятат, че водораслите ще спасят човечеството, за това са измислили специална рецепта за приготвяне на закуска от водорасли.
Ако се използват правилно ресурсите, които имаме, не би се стигнало до изкуствена храна и идеи за консумиране на какво ли не. Трябва да станем добри стопани на това, което имаме, за да сме здрави и да се чувстваме добре.
Локомотив с водородно гориво
Студенти от Университета в Бирмингам са създали работещ прототип на локомотив, който използва за гориво водород.
Като основен източник на енергия локомотива използва водородни горивни клетки, а оловните акумулаторни батерии, напомнящи на автомобилните, като помощен източник на захранване.
Водородните горивни клетки снабдяват електрическия двигател на локомотива с електроенергия, освен това зареждат акумулатори, които се задействат при необходимост на още енергия, което най-често се случва по време на ускорение.
Локомотивът тежи около 320 килограма и може да тегли товар до 4 хиляди килограма.
Представеният модел е оборудван с регенеративна спирачна система, както и уникална система за контрол с използване на сензори, връзката с тях се осъществява чрез Wi- Fi .
Руски учени разработват ваксина против тютюнепушенето
Първата ваксина в света срещу тютюнепушенето, която се разработва от руски учени може да се появи в аптеките през следващите пет години.
Учените отбелязват, че “ настоящите методи на лечение на зависимостта от тютюна са неефективни“ и новата ваксина ще осигури пробив в тази област. В резултат на нейното действие тялото ще произвежда антитела, които ще блокират никотин, преди да достигне до мозъка.
Учените работят над създаването на молекулярен „нано контейнер“, който ще доставя компонентите на ваксината в клетките, които отговарят за ответната реакция в имунната система..
Антитела се свързват с никотина в кръвта. Образуващият се комплекс е твърде голям, за да премине през така наречената кръвно-мозъчната бариера предпазваща мозъка от вредни вещества и инфекции. В резултат на това никотина не попада в „центъра на удоволствието“ в мозъка и пушенето не предизвиква чувство на еуфория и удовлетворение. Веригата на патологична зависимост от тютюна е разрушена.
Специалисти работят и по създаване на ваксина срещу меланоми, диабет тип 1, хепатит B и други заболявания.
Робот мухоед
Учени от Университета на Западна Англия в Бристол са разработили уникален робот, който може да създаде своя собствена електроенергия. Роботът е наречен EcoBot II и използва като източник на енергия специални биоелектрохимични клетки, които генерират електричество, като „преварява“ мухи. Тези клетки се изпълват с вода от градските отпадъчни води. Те съдържат голямо количество бактерии, които преработват мухите в електричество.
Схемата на работа на робота е следната. Първоначално в клетката, която не съдържа въздух, се слага мъртва муха. Специални ензими, които се съдържат в живеещите в канализацията бактерии, разлагат хитиновата обвивка на мухата, с получената проста захар. Тази захар участва в метаболизма на бактериите, в резултат на което се отделят свободни електрони. Тези електрони превръщат съдържащите се в канализацията сулфатни йони в сулфидни такива, които се движат към анода. На анода сулфидните йони реагират с вода, отново се окисляват в сулфати и отдават електрони на анода. В резултат на това между анода и катода се получава разлика в потенциалите.
За сега изработената по този начин енергия не е много голяма. EcoBot II, оборудвана с осем клетки може да се движи със скорост около 10 см / ч, като на всеки 12 минути в робота се акумулира достатъчно енергия, за да се измести с два сантиметра. При „зареждане“ с осем мухи робот се движи в продължение на пет дни. В бъдеще, разработчиците планират да подобрят изобретението си, по специално, роботът сам да намират храната си. Като примамка за мухи се планира да се използват всякакви отпадъчни води.