На прага на собствената си метаморфоза гъсеници за първи път видели пеперуда.
Гъсеницата ортодоксален консерватор изсумтяла:
– Това е незаконно и неморално. Трябва да се арестува тази безотговорна особа и да се постави в клетка. Нека да пълзи, както всички нас.
Гъсеницата технолог тежко въздъхнала и горчиво проронила:
– Аз никога няма да стана една от тях.
Гъсеницата прогресивен либерал риторически възкликнала:
– Как смее това лекомислено създание свободно да лети, когато пеперудите в Бангладеш нямат цветни телевизори, а тези от Етиопия гладуват?
Гъсеницата будистка високомерно казала:
– За да летя на мен не са ми необходими крила. Като застана в поза лотос, аз отлитам в астрал.
А гъсеницата християнка се прекръстила и с укор казала:
– Ако Господ искаше гъсениците да летят, щеше да им даде крила.

Екип от изследователи от Университета на Пенсилвания е създал гъвкави влакна, базирани на силиций, които имат фотоелектрични свойства. Дебелината на влакното е по-тънка от човешки косъм. От тях, може да се създаде материя, която ще функционира като една слънчева клетка.
От тези влакна могат да се правят дрехи, които да зареждат преносима електроника.
До сега специалистите са получавали влакна с дължина 1 метър. Новата технология дава възможност да се направят влакна с дължина 10 метра.
Слънчеви батерии направени от такива влакна са гъвкави и няма да зависят от това, от коя страна падат слънчевите лъчи.
По-раншна разработка в тази насока бе използването на кръгли фотоелементи, вшити в тъканта.

През 1987 г. 15-годишната немска овчарка на име Габи спечели борбата ягуар, избягал от клетка в зоопарка в Белград.
Пазачът с две кучета правел нощен обход и забелязал, че клетката на ягуара е празна.
По Миризмата Габи намерила избягалото животно и се нахвърлила върху него, а другото куче страхливо подвило опашка и избягало.
Това дало възможност на пазача да се обади по телефона в полицията, която не успяла да хване ягуара.Застреляла го, за да не пострадат хора.
В битката Габи  получила множество наранявания, но била успешно опериран и се върнала на работи в зоологическата градина.

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?

Службата по охрана на дивата природа в щата Колорадо, трябвало да свали от дърво кафява мечка. Тя дошла в град Боулдер след зимния си сън да търси храна.
На всички уговорки да слезе от дървото мечката отговорила с „решително“ мълчание. Така че, на природозащитниците са наложило да използват стрели със сънотворно.
Възрастния самец, тежащ 100 кг, получил две стрели и след няколко минути грациозно се приземил върху мека подложка, където окончателно заспал.
След това бил преместен в клетка и го закарали обратно в гората.